Любопитно е да се види с каква програма ще управлява следващият кмет на Пловдив. Какви инфраструктурни проекти ще има включени в нея, какви проекти по културно-историческото наследство на града ще се изпълняват. Интересни въпроси след обявеното оттегляне от битката за трети мандат на
Иван Тотев. Логично е неговият наследник да обещае да пием вода от Въча – най-после, и фонтани във всяка квартална градинка, както и безплатен общински транспорт, който да те откарва от вратата на къщата до работата. Може да обещае и безплатен велосипед на всеки гражданин и така да работи за по-чист въздух. Трябва да обещае подобни небивалици, тъй като няма какво друго да се обещава. Може да обещае и лифт да свързва тепетата, за да е още по-интересен.
Всичко може да обещае новият кмет, но ще е почти непосилна работа. Защото Пловдив се разделя с най-успешния си кмет след промените.
Иван Тотев оставя град, Европейска столица на културата, град с обновени и нови булеварди, с променена градска среда. Само в рамките на тази година Пловдив ще има две нови галерии, Голяма базилика, нов площад и неузнаваем северен бряг на Марица, както и променено пространство, заключено между булевардите "6 септември“, "Мария Луиза“ и "Източен“.
Иван Тотев сам ще направи отчет за свършеното за осем години и сигурно няма да му стигне час и половина, в колкото иска да се побере. Ще говори за Цар Симеоновата градина, за зоопарка, за Транспортния проект, за Небет тепе, за Източната порта ,за обновената инфраструктура, за зала "Колодрума“, за инвестициите в промишлените зони. Ще говори за новия Пловдив и новото самочувствие на пловдивчани. Те го имат, тъй като след първия успешен мандат му позволиха още един.
Промените са толкова видими след осем години управление на Тотев, че обратните твърдения са крайно несериозни. Вижте колко нелепо звучи констатацията на Славчо Атанасов, че е време за реална промяна в града. А тя е факт след неговото детрониране от кметския стол. Пловдив беше мъртъв град, по думите на самия Атанасов, произнесени, когато една вечер погледнал града от Бунарджика. И такъв си остана до последния му ден в Общината.
Иван Тотев може спокойно да каже: "Да, аз направих всичко това“. Без значение на кого не му харесва подобно самочувствие. Градът е на върха и кметът, управлявал го осем години, също е там. Това се вижда от камбанарията и на БСП, и на патриотите, и на всички рекетьорски политически формации града. Затова сега пред тях стои непосилната задача да изградят предизборната си стратегия, като посочат какво ще направят още за града, защото кампания анти Тотев ще бъде самоубийствена за тях, както се случи в предишни кампании. Ако те не признаят възхода на града, ще се превърнат в политически самоубийци. Някои са такива още преди да си отворят устата.
Надграждане на самочувствието, което вече има този град. Това е задачата пред новия управител на Пловдив. Но той трябва да е визионер, смел и решителен поне колкото Тотев. Трябва да може да се бори без да му пука от мнението на политическите еднодневки. Трябва да печели вътрешнопартийни битки, каквато Тотев спечели на местните избори през 2015 година в борба за втория си мандат. Този победа тогава гарантира и развитието на града.
Сега има две възможности - силна кандидатура на ГЕРБ с надежда за приемственост на инерцията, ако не друго. Или слаба кандидатура на ГЕРБ, която дори няма да знае какво да прави с отличното наследство, което получава. Но и тази възможност е за предпочитане пред третата – завръщането на авторите на Мъртвия град.
Оттеглянето на силен кмет поставя на сериозно изпитание управляващата партийна централа. Свикнали сме да търсим логика в действията и решенията на
Бойко Борисов. Колкото и да се взираме, тя често ни убягва. Дали след грешката му на президентските избори е дошло време и за грешка на местните. За Пловдив е особено важно, тъй като Тотев не оставя град от периферията на пейзажа.