Вместо да се скрият в Цар - Симеоновата градина, или да минат с един молебен, както предвидливо направиха други кандидати, социалистите се изтъпаниха на площада. Кой даде този акъл на Гергов? А и той вероятно си е въобразил, че се намира на Копривките или на Бузлуджа. Но в центъра на Пловдив никой не те бръсне за слива. Теди Москов беше казал, че и в театъра било като в секса - трябвало поне двама. Иначе се получава режисьорска мастурбация. В такъв случай едва ли е най-удачно да се мастурбира пред фонтана на общината.
Изборът на "Трамвай №5" да подгрява неколцината червените активисти не е случаен. Да оставим, че бюлетината е №5. Динозаврите, които младите социалисти видяха за първи в живота си, пееха "А беше лято..." Освен това социалистите обичат да се лангъркат по трамваите. Нали си спомняте как Станишев и Ламбо , преди една друга кампания, си говореха в един пътуващ за никъде трамвай. Той дерайлира, с него и Станишев, а пловдивските социалисти имаха куража да се покажат в центъра на града. Вероятно искаха да внушат, че техният трамвай е друг, има и ясно очертан път - към отвъдното.
Гергов опита и онази поза на партизански командир от Копривките, но не се получи - нямаше го онзи див копнеж по социализма, а и си беше забравил калашника. Все пак каза, че пловдивчани са революционери, ще оправя входовете на града и Стария град, който половината вече го е оправил с онези 14 къщи в "Пълдин туринвест". Дойде му и кураж да каже, че извежда отбора си само за победа и нищо друго. Гергов сякаш го изкрещя от прозореца на трамвай - нищо не се чува, а и никой не го интересува.
Фразите, които изрича партийните комисари като Гергов, са особени. Риташ ги, подмяташ ги, скачаш отгоре и все едно нищо не се е случило. Няма и да се случи. Защото са толкова празни тези фрази, че чак се удивляваш на празнотата им.
Път, Промяна, Прогрес, Пловдив, Пловдивчани. Пет думички с буквата П, както и пет на бюлетината. Зашеметяваща символика на един задружен клас в час по апликация. От петте думички само първата има нещо общо с БСП - Път. Гергов обича да казва, че когато стане трудно, идва БСП. И пак бърка. Когато стане трудно, БСП си отива - по пътя. Може само да избира дали да е с трамвай.
Социалистите сега се въртят само около бюлетината с номер 5, но дума не обелват за петото място на изборите. Така казват социолозите. С Гергов и "Трамвай №5" това си е успех - челната петица.
С кандидатурата си Гергов не направи нищо друго, освен да постави на обсъждане темата за партийния мухъл. В едно тв предаване преди години господин Николай Радев, който сега е чак на шесто място в общинската листа, твърдеше, че накъдето и да се обърне - не вижда мухъл по фасадата на БСП. Освен това основният въпрос в партията не е отношението между бедни и богати. Напротив, хубаво е, че има много богати, които ще учат бедните да станат богати. Не знам дали и днес господин Радев държи на думите си, но накъдето и да се обърне, ще види мухъл. Вероятно и затова сега е шести. Не знам дали му се говори и за новото лице на партията, когато така натрапчиво лъсва нечий задник.