Станислав Бачев: Тримата губещи са Иран, Русия и Китай

Сирия е ключова държава в Близкия изток, която беше пример за изградено работещо общество между християни и мюсюлмани. Сирия попада в сърцето на Близкия изток, а Близкият изток е ключ към установяването на хегемония в целия свят. Сирия на Асад е в минало време – краят на светската сирийска държава е факт. Най-вероятното развитие на сценария за бъдещето на държавата е подобен на либийския, което означава разделянето й на парчета. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ международният анализатор и политолог Станислав Бачев.

Според него обявеният от лидера на опозицията дълъг преходен период от 18 месеца идеално се вписва в картината на глобалното противопоставяне в тази война. "В момента сме във фаза на вдигане на залози. В рамките на тази необявена световна война Сирия е вид вдигане на залог, при това той е много сериозен и много добре обмислен. На практика Русия загуби ценен съюзник и по правилата на шаха сега следва Западът също да загуби ценен съюзник. Това от моя гледна точка е ключ към разбирането на това, което предстои в момента,“ посочи той и добави, че в изказване от вчера на Абу Мохамед ал-Джолани, който много бързо от терорист се превърна в лидер на опозицията в Сирия, призова за включването на т.нар. "бунтовници“, които са на практика джихадисти, на фронта в Украйна срещу "руските неверници“, което според него е пряко доказателство за свързаността на фронтовете.

Главните въпроси са кой печели и съответно кой губи от това, което се случи в Сирия, обясни международният анализатор. Отговорът според него е, че в настоящия момент конюнктурно и ситуационно има трима печеливши: на регионалния ниво това са Израел и Турция, на глобалния ниво това е САЩ.

По думите му в основата на всеки съвременен конфликт стои енергиен проект. След падането на Асад става възможно да се осъществи газопровода Катар-Турция, който е в полза на турските интереси, както и в полза на интересите на НАТО, на Европейски съюз и на арабските държави от Залива. "От гледна точка на Турция, Сирия попада в нейната "близка териториална зона“ с пряко и директно влияние. Турската армия на практика е вътре в Сирия през последните 9 години, като едновременно действат и по кюрдския въпрос, но и създават условия за засилване на турското влияние сред етносите в северната част на Сирия, което във времето напред ще даде своите плодове и в икономически аспект чрез овладяването на търговски и логистични маршрути и чрез овладяването на житницата на Сирия.“

Израел също има свои енергийни проекти и логистични проекти с арабските държави от Залива. "Стратегическа задача на Израел е да поддържа разделение в арабския и въобще като цяло в мюсюлманския свят, а пък възобновяването на гореща точка в Сирия означава да се отмести вниманието от Ливан и от Газа, и от това, което се случва там,“ обясни той и добави, че съвсем логично още вчера израелски военни тежковъоръжаени части навлязоха в Сирия, където ще заграбят това, което искат, тъй като "Сирия вече е разграден двор“, като целта е цялостно завзимане на водните източници на Сирия и осъществяване на част от идеята за голям Израел, което пък е стратегическа задача откакто е създадена държавата Израел.

Третият интерес на глобалния ниво е на САЩ, които пък си вземат петролните кладенци в южната част на Сирия, като буквално се разграбват ресурсите на тази вече бивша държава.

Тримата губещи са Иран, Русия и Китай – коалицията, която има амбицията да променя световния ред. За Русия разпадането на Сирия е сериозен стратегически удар, тъй като там са разположени единствени военни бази на Рурската федерация в Средиземно море. "Това е тяхната гаранция за сигурност, която пази руските южни територии и излаза им в Средиземно море. И липсата на стабилно светско управление, което много важно е съюзник на Русия, означава, че предстои несигурно бъдеще за техните военни бази. Освен това, Сирия е точката, която пък осигурява мост към амбициите за руско влияние в Африка.“

От гледна точка пък на Китай, Сирия е ключова държава, която е и важна част от всеки търговски коридор. Този удар е и по близкоизточния вектор на проекта "Един пояс, Един път“. Има и един скрит четвърти губещ, допълни още политологът, който е Европейският съюз: "Западна Европа се направи такова характери с подкрепата на някакви неща, които не са нито в неин етнически, нито в религиозен, нито в какъвто и да е смисъл положителни.“

"Всичко в крайна сметка е геополитика. И това, което се случи, е загуба и сериозен удар срещу коалицията Иран-Русия-Китай. Алтернатива, която да е благополучна за Сирия, няма,“ заключи политологът Станислав Бачев.