Владиката
Николай започна да прави каквото си иска под благия поглед на кмета
Здравко Димитров. Дори
Николай диктува на кмета управленски решения. Попът се е превърнал и в кадровик.
И
Николай нахално обяснява защо така се е разпищолил – православната църква цъфнала и вързала под управлението на ГЕРБ и
Бойко Борисов. А и неговият верен приятел
Здравко Димитров вече е кмет. И наместил се на софрата, владиката решил да консумира и малко светска власт. Малко ли?
Само че и предишният кмет на Пловдив беше от ГЕРБ, но
Николай се беше скрил в килера на митрополията, не смееше да гъкне. И тогава искаше власт, но го биеха и през ръцете, и през устата. Беше се превърнал в един сърдит поп, обиден на местната власт, която не искаше да търпи маймунджилъците му.
Сега се е развихрил, превърнал е кмета в свой помощник. И помощникът Димитров се разписа под безпрецедентна заповед, с която допусна процедура по предварително изпълнение на знаков в последната една година проект за изменение на ПУР- ПРЗ и РУП в Старинна градска част, касаещ парцела на Джамбаз тепе, върху който пловдивският митрополит започна да строи църква.
Административният съд в Пловдив е обявил за нищожна тази заповед преди да има одобрение от Общинския съвет. Общината веднага внесла жалба в по-горната инстанция. Хатърът на владиката не бива да чупи.
Николай обаче пак сърдит – властта с него, кметът с него, но народът срещу него. Използва библейска реплика, за да обозначи приятелите си: "Тези, които ме подкрепят, ще застанат отдясно, а тези, които са против – отляво". На старта на строежа на храма на Джамбаз тепе отдясно бяха кметът и дарителят Гергов.
Николай, Здравко и Гергов искат храм. И започнаха да си го строят. Било от особена важност за гражданите този храм, който ще укрепи духовността, религиозните ценности и вярата на православните жители на Пловдив.
В мотивите за абсурдната си заповед кметът Димитров пише, че целта е "затвърждаването и надграждането устоите на християнската религия в Пловдив, което несъмнено ще се отрази положително върху обществото“.
Глупости на търкалета. В Пловдив има достатъчно храмове. Но точно този щял да се отрази положително на обществото. Този ще се отрази положително на
Николай, Гергов и Здравко, това е безспорно.
Тримата очевидно са отдясно на Бог. Затова единият продава имоти от смесеното дружество "Пълдин туринвест“, в което общината е съдружник, и изобщо не му пука. Другият твърди, че нищо не знае за продажбите, макар да е кмет на Пловдив, и също не му пука. Но може да се разходи по цялата главна с камък в ръцете – основният на храма, да го занесе на Джамбаз тепе и да заслужи погалване по главата от владиката и да чуе: "Айде сега, кмете, подпиши разрешителното“. Третият е развял байрака и с мистрия в ръцете, а и с разрешителното, гради храм и е доволен от властта, която съвсем очаквано се озова в краката му.
Както и очаквано, Пловдив се озова в краката на отровно управляващо трио.