Не бива да се съмнявате, че някои наистина ще хванат гората. На партиен език това означава, че падаш от стълбата, която те води нагоре - имал си лош късмет да стъпиш на изгнила дъска. Посланието на Гергов е категорично - дошло е време и той самият да стъпи на гнилата дъска.
На Копривките е възможно да се правиш на партизански командир, задължително дори. Там можеш да извадиш калашник и да пуснеш един откос над главите на възторжената тълпа. Тя затова е възторжена - защото стрелят над главата, а не в главата.
Един ден по-късно господин Гергов започна да го усуква - няма да се бори с Тотев за кмет, а с Бойко Борисов. Иска да падне от Борисов, а не от Тотев. Гергов иска да си остане партизански командир и след 25 октомври. Това е невъзможно, след като вече си на гнилата дъска. Но на Копривките такива признания не вървят - маршовата музика е прекалено силна и няма кой да те чуе.
Това са две паралелни реалности - едната е на Бузлуджа и Копривките, другата е когато усетиш страх, че може да паднеш от Тотев.
Партийните централи боравят доста фриволно с двете реалности в партийна угода. Така правят и с възможните проценти, които кандидатите им ще съберат на изборите. Няма съмнение, че сега господин Гергов се вторачил в процентите от есента на 2011 година. Тогава протежето му Георги Търновалийски закова на 9,71% - 13 897 гласа. Дори един по-малко на 25 октомври ще е съдбоносен за партизанското движение в Родопската яка. И ако общинската листа събере повече гласове, както преди четири години, и Бузлуджа, и Копривките ще се срутят едновременно.
Ето една сериозна задача пред щаба на Гергов - поне 13 898 гласа. Иначе кой ще разбере, че има промяна в местното БСП. Но месец и половина преди изборите тази задача е лесна и беше решена на Копривките - бой до дупка, или хващате гората. Животът на БСП в тази паралелна реалност е пълен със съдържание.
Това е все едно да влезеш в олтара на храма и да излезеш с 20 процента повече. Така Здравко Димитров се задържа 5 минути в олтара на "Света Богородица" под смаяните погледи на конкурентите, които не издържаха и си тръгнаха. След благословията на владиката може да е качил още 5, но може и да е свалил 5. Това сега е работа на щаба - да калкулира на колко може да бъде оценен този престой в олтара. И тук има една сметка, която подлежи на корекция. Преди четири години тогавашният РБ отбеляза резултат от 4,72 процента. За пълна победа на първи тур той трябва да скочи 11 пъти, а за участие в балотаж - поне пет.
Фриволното боравене с подобни факти крие редица опасности. Основната е, че за някои кандидати изобщо няма да стигнат процентите. АБВ например декларира, че иска да удвои тези от парламентарните избори. "Кауза Пловдив" и "Съюз за Пловдив" не отстъпват - удвояване или нищо, в сравнение с 2011 година. Реформаторският блок иска да подобри световния рекорд в Пловдив. БСП желае само един глас повече, но и това е сериозно усилие. Вземете молива, смятайте и вижте кои остават на нулата. Един факт от предишните местни избори. Кандидатът Николай Иванов от "Български социалдемократи" събра 126 гласа.Възторженото чувство, обхванало редица партийни централи, ще остави някои кандидати без глас.