Видният бос Венци Стефанов препоръчва лек и срещу това зрънце - да се застреляме с два пищова. Така трябвало да постъпи Ивайло Петев след японския трус, вместо да говори глупости. Венци е твърде убедителен в този случай.
С политиците обаче сме доста по-търпеливи, отколкото с футболистите. Макар че като чуе за политици и избори , избирателят се хваща за кобура, той все още се въздържа от стрелба. Напоследък се правят опити да бъде провокиран и да се чуе изстрел.
Политолози и социолози са изпаднали в едно хленчене, от което разбираме, че президентските номинации драматично закъсняват, че избирателят губи правото на информиран избор, ако му сервират кандидатите в последния момент. Виждате ли как в САЩ и други страни изборната битка продължава по две години.
Имало драматично закъснение. И къде е драмата? Необходимо ли е Първанов една или две години да прави кремълска пропаганда, защото той, или посочен от него, е кандидат за президент. Сякаш не знаем какво ще ни говори Първанов. Ние сме информирани от самия него отдавна. Точно заради Гоце голяма част от избирателите вече имат информиран избор. Това не ли достатъчно? Да ограничи само до месец-два официалната руска пропаганда в България,маскирана като предизборна битка, е голямо постижение на политическия ни живот. Защо да вадим и двата си пищова и да разчистваме пътя на чужди агенти.
Ако пък толкова държим да стреляме на месо, ето първите имена, които ще се борят за президент - Жорж Ганчев, Николай Банев, Веселин Марешки.
По-драматично от политическа гледна точка е отсъствието на класическия сблъсък на ляво и дясно още на първи тур. Според някои реформатори, ако десният кандидат бъде определен от ГЕРБ, това ще е краят на РБ. А от кого трябва да бъде посочен? А единният ляв кандидат няма да е единен, ако Първанов не кажи кой е той. Но не на всички леви чавка им е изпила акъла. Дори онези от снимката пред бюста на Живков са наясно какво означава единен кандидат, но посочен от Първанов. Веднага ще му бъде препоръчано да се гръмне с два пищова. Някои са удивително нагли в мигове на позор.
При реформаторите този номер с двата пищова не важи, тъй като някои от тях получиха по 11 гола и се оттеглиха на резервната скамейка . Другите са вперили поглед в устата на Борисов и чакат чие име ще произнесе. Тогава е възможно да се чуят халосни изстрели, но те ще бъдат част от зарята.
Това е нашата президентска кампания. Къде е драмата, ако бъде изместена назад във времето. За много дълга кампания се иска дупе, а обикновено гледаме и слушаме задници. И никой не иска да изглежда като Ивайло Петев след мач с Япония. Рано или късно се стига до там, или до бюста на Живков. Това също е информиран избор.