Един безпомощен кмет. Това видяха пловдивчани, дошли на площад “Съединение“ в празничната вечер на 6 септември, а и всички, седнали пред телевизорите. Който иска да знае какво каза в словото си
Здравко Димитров, трябва да си го прочете на спокойствие, тъй като снощи не се разбра ясно, а и Зико не направи нищо, за да разберем.
Телезрителите от цялата страна видяха един кмет, който беше освиркан и посрещнат с викове "Оставка“. Това е кметът на втория по големина град, център на Съединението. За да се изправиш на този площад, трябва да имаш самочувствието, че всичко е в твоите ръце, че си визионерът, спечелил доверието да водиш Пловдив напред.
Нищо подобно.
Здравко Димитров започна да срича словото си под напора на народното недоволство. Хората не го слушаха, не искаха да го слушат, а той трудно смилаше думите. За първи път кмет на ГЕРБ е освиркан по този начин. За първи път кмет на Пловдив не знае къде точно се намира и как да реагира. Това беше голяма излагация на празника на Пловдив.
Градът се е радвал на кметове, които са били добри оратори и са излизали с достойнство от далеч по-сложни ситуации. Почти година след изборите е категорично ясно, че
Здравко Димитров няма никакъв шанс да се нареди до тях. Напротив – предстоят му още три години на освиркване.
Зико на площад "Съединение“ на 6 септември. Пловдив и страната видяха един завършен образ на случилото се в града след последните местни избори - година на безвремие и застой. Време, запълнено с кухи пиар акции, празни приказки и обещания. Истината лъсна още след първите действия на новия кмет, но на 6 септември
Здравко Димитров даде оценка на себе си, а и пловдивчани му я дадоха. Дори освиркванията да са в контекста на протестите срещу правителството, Димитров си ги заслужи. Ако сричаш думите срещу хора, които те освиркват, такъв си оставаш - сричащ и безпомощен кмет на Пловдив.