От житието-битието на Альоша може да излезе филмов сценарий за Отечествената война, твърдят неговите близки. Роденият в сибирското село Колиха Алексей имал две сестри и двама братя. Батковците му загинали в битки за родината. Иван паднал в сражение с японците, а Егор - във войната с Финландия. На изтърсака Альоша се наложило да започне работа още на 12 години. Мобилизирали го през 1941 г., когато бил едва на 19, и веднага го изпратили на фронта. Младежът се научил да стреля в боевете пред Москва, по-късно участвал в Курската битка. Служил в 217 танкова бригада и 234 артилерийски корпус. През 1943 г. родителите му получили известие, че синът им Алексей е
загинал в бой, защитавайки родината.

Няколко месеца по-късно обаче той им изпратил собственоръчно написано писмо, че е жив и здрав. Оказало се, че по време на сражение до село Сутоко-Беково войникът бил ранен и санитарите го помислили за мъртъв.През септември 1944 година влиза със съветските войски в България в състава на свързочната рота на капитан Калашников, осигурявал кабелната връзка между Пловдив и София. Дошъл в Пловдив през 1945 г. Алексей Скурлатов бил разузнавач и под тепетата трябвало да помага на свързочниците да възстановят прекъснатите линии. Заедно с тях работел и българинът Методи Витанов. Двамата с Альоша се сприятелили. През деня работели, а вечер ходели на танци. 22-годишният висок и широкоплещест войник с рус къдрав перчем и сини очи направил впечатление на български скулптор, който нарисувал няколко ескиза. "Аз тогава не обърнах внимание, че ме рисуват в албум, а когато строителството на паметника започваше, ние трябваше да тръгваме", спомня си Алексей Скурлатов.

Но рисунките на Методи послужили за първообраз на 17-метровия монумент. Витанов разказвал на строителите за боеца с весел характер и сини очи и те започнали да наричат скулптурата Альоша.

През това време Скурлатов се прибрал в Налобиха и започнал работа - първо като комбайнер, а след това в местния мотороремонтен завод. Малко хора знаят, че по онова време механизаторът спасил живота на бъдещия космонавт. Герман Титов. Той живеел в съседното селце Полковниково. Алексей Иванович го учел на механизаторска практика. Младият Герман обаче бил малко недисциплиниран. Един ден не спазил техниката за безопасност и комбайнът щял да му отреже краката. Само бързата реакция на Скурлатов го спасила от осакатяване. Съвсем случайно чичо Льоша, както го наричали в селото, научил, че е прототип на паметника в град Пловдив. Това станало 15 години след вдигането на монумента. През 1972 г. колега на Скурлатов донесъл на работата брой на списание "Огонек". В него имало публикувано писмо от българина Методи Витанов. Той пишел, че издирва руснак на име Альоша, който през 1945 г. бил в Пловдив и е станал прототип на гранитния паметник. Като прочел писмото, краката на Алексей се подкосили. С половин уста той признал на колегите, че става въпрос за него, но
никой не му повярвал.

Още няколко години по-късно местен учител се заинтересувал от случката и изпратил снимката на Скурлатов в България. Скоро след това Методи отговорил, че наистина това е човекът от неговите скици. Когато се разчуло, от България завалели стотици писма до героя от войната. Дошла и покана той да посети Града под тепетата. Били необходими обаче цели две години, за да се уредят документите за пътуването му до България през 1982 г.

После сибирякът се прибрал в селцето си и продължил да води скромния си живот. И днес, макар и на 85 г., той е здрав и снажен мъж. Всеки ден сам цепи дървата за печката и най-редовно ходи в гората за гъби. Има двама внуци и четирима правнуци.

Навремето в селото на Алексей - Налобиха, също е имало паметник на героите от Отечествената война. Той обаче постепенно бил занемарен и махнат. Сега на мястото има само невзрачна паметна плоча. А пловдивският Альоша оцеля половин век и все още стои здраво на мястото си на върха на хълма. Информацията е на вестник "Стандарт".