Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Музика
Личности
Културни
Кино и филми
Други
Кулинарни
| Архитектурното наследство на соца – от нежелано завещание до световна туристическа атракция | ||||||
| ||||||
"Бетонният" стил се характеризира с функционалност, масивни форми и смели, а често и сложни композиционни градоустройствени решения и подходи. Естетиката на стила търси "незавършения" вид на повърхностите, а цялостната визия на сградите и техните мащаби издава стабилност и величие. Отвъд впечатляващите форми и смели решения, обектите на това течение у нас често са пропити с политическо напрежение. Една част от поколенията с лични спомени от времето на социализма не одобряват подобни сгради да формират облика на днешните градски пространства. Причината, разбира се, не винаги е естетическа, а дълбоко емоционална. На другия полюс са привързаните към живота и държавното управление на миналия век хора. Има и трета - обществена група заинтересовани от съдбата на архитектурното наследство, която анонсира прагматично ориентирани решения - сградите да се реновират и използват или пък да се реставрират като паметници на отминала епоха с цел наплив на туристи. Един от най-известните паметници провокиращи аргументи и от трите посоки е паметникът "Бузлуджа". Построен, за да бъде символ на комунизма, в почти идеалния център на България. След 1989 обаче, става символ на Прехода, ограбен и изоставен като много други сгради, част от "нехаресваното" наследство на 20 век. Паметникът често е обект на внимание от междунордната преса. Бе класиран в престижната световна класация на германското предаване "Галилео" на 33-те най-красиви изоставени места в света, но днес той все още е символ на конфликт между хората с различни възгледи към миналото. Противници на съхраняването му не желаят съживяване на миналото под никаква форма. При такова положение обаче е важно да припомним историята на все още действащите сгради на Министерски съвет, Президентство, а и Народното събрание, чието седалище от 1 септември 2023 се помещава в сградата на Партийния дом, главна сграда на ЦК на БКП по време на Народна Република България. Самите обекти са строени през най-тъмните години на социализма, 50-те години на ХХ в духа на т.н. "Сталинистка архитектура" с неокласически стил на оформяне. Въпреки че там се е помещавала върхушката на социализма, използването им в момента от управляващите през XXI в. не може само по себе си да е идеологическа индикация. От друга страна според главния архитект на "Проект Бузлуджа" Дора Иванова монументът на върха дори би представлявал огромен интерес за туристите, като в интервю пред "Жената днес" от 2022 година, тя подчертава, че подкрепата към сградата и проекта е започнала именно от чужбина. "Причината е проста: необходимо е безпристрастно и рационално оценяване на ценността на обекта, а чуждестранният поглед не е исторически и емоционално обвързан". И допълва: "Напоена с противоречия на пищност и разруха, гордост и срам, съграждане и разграбване, сградата е създадена от ръцете на 6000 човека и разграбена от ръцете на много повече. И всеки един от тях има своя история, която е оставил в паметника. Тази дълбока многопластовост вълнува посетителя". Важно е да отбележим, че доста държави, които носят подобни на нашите архитектурни белези са съумели да превърнат "дефекта в ефект". Пример за такава държава е Германия и в частност - Берлин. Град, осеян с бункери, сгради на нацистка и комунистическата власт, концлагери, Берлинската стена и още ред стряскащи обекти от близкото минало. Въпреки това трудното наследство е прието и експонирано, което носи памет и образование, за да не се повтарят грешките на миналото, а и огромен туристически интерес, създаващ икономически растеж. Парчета от Стената обикалят и днес Европа, включително и България. Идеята на арх. Иванова "Бузлуджа – паметта на времето" също предвижда концептуална насоченост към културата и туризма и включва концертна зала за 400 места, панорамен асансьор и стъклена платформа, която отвежда до гледката на съвременна България, както и тъмен коридор, символ на миналото. Преди по-малко от месец кметът на Община Казанлък Галина Стоянова съобщи, че пари за реконструкция на паметника ще дойдат по Плана за възстановяване и устойчивост, като са предвидени 7 милиона лева за ремонт на покрива, както и за обезопасяване на целия паметник. Местен референдум, насрочен за 17 ноември пък ще реши съдбата на "Бузлуджа" и дали Община Казанлък да поеме управлението над него. Въпреки това подобен тип сгради, а и не само от времето на социализма срещат множество пречки по пътя на реставрацията си: неуточнена собственост, липса на финансиране, липса на комуникация между различните институции и странни, и противоречиви закони. Такъв пример е не само този с екипа на монумента на Бузлуджа, който през пролетта премина през свада с Областна администрация - Стара Загора, а и казусът с "Божиловия чифлик" в Пловдив, създаден доста преди 1945 г. Сграда на близо 200 години със статут на смесена собственост е разкъсана между три институции и в ситуация, в която дори при желание за реставрация от страна на кметството на Район "Централен", единственото което може да направи е да я чисти периодично. Друг пример за сграда в подобен изчистен стил е резиденцията на Тодор Живков в Банкя, в която след 1989 г. се настанява японската милиардерка Масако Оя до 1997, когато правителството на Костов я връща на държавата, а малко по-късно се прехвърля на ДАНС, които използват имота като тренировъчен център година. След това сградата е на разположение на Областна администрация - София и видимо не се поддържа, тънейки в разруха. Тези примери дават повод за размисъл дали само от преценката на отделните общини и под натиска на конюнктурата трябва да се решава съдбата на архитектурното наследство. Липсата на единна институционална визия и последователна политика на практика лишава от ясен отговор всяка една от спорещите обществени групи, която очаква разрешение. А да бъдат оставени на произвола на времето внушителен брой сгради из цялата страна в случая е възможно най-недържавническото и непрагматично поведение. То не може да замести същинското решение на проблема. Статията на Велизара Ангелова е написана първо за вестник "Алма Матер", учебното издание на студентите от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Драстично отслабналият Геро се оказа нежелан от телевизиите
14:51 / 24.11.2024
Ново нападение в столичен мол
19:56 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
