Втората по яркост планета след Венера - Юпитер сега е видима най-високо в небето около полунощ. Намира се в съзвездие Близнаци и заедно с красивата фигура на съзвездието Орион (Ралицата) и най-ярката звезда на небето - Сириус, видими високо на юг в полунощ, привличат погледа на всеки, излязъл под открито небе. По-мощен бинокъл или неголяма зрителна тръба ще ни покажат 4-те най-ярки спътника, обикалящи около Юпитер и открити още от Галилей. Те обичайно се виждат подредени в права линия, заедно със самата планета. Телескоп с увеличение около 100 пъти ще ни позволи да видим ивиците на облачните системи в атмосферата на планетата-гигант.
Марс изгрява от югоизток малко след полунощ в съзвездие Дева и остава видим до края на нощта. Той се намира видимо недалеч от най-ярката звезда в това съзвездие - Спика, но се отличава от нея с червеникавия си оттенък.
Сатурн изгрява от югоизток към края на нощта и може да се наблюдава до зазоряване. Намира се в съзвездие Везни. Емблематичните пръстени на тази планета са добре видими през телескоп с увеличение около и над 100 пъти. На 25-и януари след 02:30 ч. ще можем да наблюдаваме атрактивно видимо сближаване на Сатурн с Луната - един чудесен начин уверено да посочим планетата на небето.
Меркурий е най-близката до Слънцето планета и поради това може да се наблюдава най-добре само в отделни периоди от годината, когато планетата залязва вечер около час и половина след Слънцето или изгрява на изток пак толкова преди него. Такъв удобен период ще има в края на януари - във вечерите около 31-ви, планетата ще залязва около 1 час и 30 минути след залеза на Слънцето. Ще може да се наблюдава във вечерното сияние, ниско над хоризонта на югозапад.
Първите нощи на януари ще ни дарят с още една атракция - ако имаме шанса да сме на открито и далеч от светлините на градовете в нощта на 3-ти срещу 4-ти януари, при ясно време ще можем да наблюдаваме повишен брой "падащи звезди" - в началото на тази нощ ще бъде максимумът на метеорния поток Квадрантиди. Неговите метеори се пораждат от частици, разпръсквани в космическото пространство от кометата 96P/Machholz 1 (произнася се "Машолц 1"), която преминава през вътрешните части на Слънчевата система на всеки 5.2 години. Когато в началото на януари Земята преминава през тези облаци от космически частици, някои от тях навлизат с висока скорост в земната атмосфера и светвайки за кратко се изпаряват в нея. Метеорите от потока Квадрантиди са един чудесен повод да си пожелаем най-добри неща през новата 2014 г.
Източник: Агенция "Фокус"