В действителност има по-голям интерес към отглеждането на свине, каза за "Монитор" шефът на Асоциацията на свиневъдите у нас д-р Добрин Папазов. Причина за това е подпомагането на стопаните за хуманно отглеждане на животните. Отглеждането на прасета по дворовете обаче не е рентабилно, категоричен е специалистът.
В момента у нас има 8 пъти по-малко прасета, отколкото през 1989 година, тогава в комплексите са тичали 4 млн. свине.
Общото производство на свинско месо в България е 71,5 хил. тона, което е 69% от общия добив на червено месо в страната. През миналата година в кланиците са приключили земния си път 800,8 хиляди свине, което е с 9,3%, повече спряло предходната година. Отрасълът може да се съживи доста повече, но са необходими инвестиции, категоричен е д-р Папазов. Имаме нужда от обновяване на материалната база и технологично обновяване. В края на 2013 г. средният размер на свиневъдните стопанства намалява до 10 животни. Въпреки това свиневъдството остава силно концентриран сектор. Повече от 75 на сто от всички свине в страната се отглеждат в стопанства с 1 000 и повече животни.
По схемата за хуманно отглеждане на животните са отпуснати 21,5 млн. лева на 105 бенефициенти.
Само 8 кг свински мръвки яде българинът годишно, сочат данните на НСИ. Родното производство обаче съвсем не успява да задоволи потреблението, поради което народът нагъва предимно вносни пържоли. Над 63% от свинското е дошло от странство.
Вносът на свинско месо и сланина през последните години е изцяло от ЕС. Най-големи количества са доставени от Испания -26 хил. тона и Германия - 22 хил. тона, следват Франция и Белгия. Дори от съседна Румъния внасяме свинско, сочи статистиката. За втора поредна година вносът на свинско месо бележи леко понижение. По предварителни данни на НСИ през годината са внесени общо 110,7 хил. тона свинско месо и сланина - с 5,7% по-малко в сравнение с 2012 г. Почти половината от импортираното месо у нас е замразено и то отива главно за нуждите на преработвателната промишленост, а съвсем малка част е за продажба в търговските вериги.
За производството на салами пък сме внесли 13,9 хил. тона сланина, дошла у нас предимно от Полша, Германия и Испания.
Увеличение има и при отглежданите у нас крави и биволи. Въпреки това българите продължават да ядат почти символично количество телешко месо. Едва 800 г говежди мръвки годишно изяжда един българин. Още по-драматично е положението при овчето месо, което почти не влиза в чиниите ни и годишната консумация е 200 г, докато при агнешкото консумацията е по едно кило на година.
Източник: в. "Монитор"