Авторката Маргарита Друмева е родена в Силистра. Завършила е Икономическия университет във Варна, но не е работила и ден по специалността си. Или, както казва самата тя за
себе си, цял живот - с китарата на гърба, като един древен рапсод, аед и пр. Правила е авторски театър с трупата "Вълна". През 1988 заедно с руски бардове снима филма
„Колкото повече хора с китари, толкова по-малко с автомати" /по Булат Окуджава/.
Демокрацията я сварва в Тутракан, където прави общинския вестник. След това започва работа в Силистренския драматичен театър, отначало като организатор, и от осем
години - като композитор на театъра. Това всъщност е била винаги мечтата й - да прави музика за театър и изобщо театър. Така че е щастлив човек и понякога наистина изпитва луд възторг от живота. Прописва и пиеси - вече има шест. И още толкова драматизации по Елин Пелин, Владимир Свинтила и др. Не знае колко песни е написала, но не са по-малко от десет часа. Преди няколко години излиза книгата „Писма от
кристали", в която събира песните и стиховете си. По всяка вероятност в един малък столичен театър догодина ще излезе премиерата на „Маркльошницата", която прави заедно с друг
бард - актьора и режисьора Тодор Янкулов. Наскоро записва с Мария Бъчварова от Варна малко песни от периода на група „Вълна", а през последните две години излизат
още малко песни в два проекта: „Лека нощ, Алис" и „Вяра" /в последния са по стихове на Вапцаров, Лорка и Брехт/. Песните, обаче, които тя счита, че най-много заслужават да се чуят, си остават в архивите и чекмеджетата й, подарява ги на
приятелите си за рождените дни. През последните четири години май повече броди с китарата на гърба по фестивали и концерти из Румъния, отколкото в България.