Д-р Неделя Щонова удари в земята силиконовите нацупени гърли

Д-р Неделя Щонова, коqто обикновено дава съвети за красота и здраве в ефира на bTV, този път така шокира зрителите и феновете си, че те бая се позамислиха дали пък не е подплатила с нещо изкуствено красотата си.

"И без това живеем в свят, където всичко е фалш", казва хубавата докторка, която е автор и водещ на предаването "Светът на здравето" и специалист невролог.

С лекарката, щастливо омъжена за арх. Валентин Маринов, родители на Лилия Сапфира, от ladyzone.bg я попитаха какво я прави истински щастлива и на какво мнение е за пластичните корекции. "Не съм почитател, понеже и без това живеем в свят, където всичко е фалш. Не ми харесват не-истинките неща. Те ме смущават. Никога не съм си правила корекции.

Нямам изкуствени гърди, хиалуронови филъри, биостимулиращи кожни бустери и мезо златни конци. Не ги харесвам и ме е страх от тях. Пластичната хирургия по реконструктивни и медицински причини, след рак на гърдата, например, нея я приемам. Като цяло обичам истинските неща. Съвсем не съм перфектна и сигурно ако се направя красива с пластики, ще приличам на истинска звезда, но на мен това не ми трябва, важно е да съм истинска, както и да съм част от истински смисъл", съвсем честно отвърна д-р Щонова. И добави:

"Помните ли, едно време в гимназията, в класната стая имахме табло за съобщения, всички четяхме там, реални текстове написани от реални хора. Истински хора. А днес живеем в свят, който не е истински. Често фактите са само една много малка част от цялата история. И ние допълнително да подсилваме това усещане за фалш, като пъхаме всякаква синтетика и пластмаса в телата и лицата си?!

Това, което виждаме по телевизията и четем в интернет, истина ли е, или пропаганда? Да бъдеш някой, бидейки никой?! Разказ, рамкиран около някаква абстрактна, намонтирана или съчинена реалност. Колко неща в интернет са истински?!

Дори има една такава крайна теория, наречена "теория за мъртвия интернет". Идеята е, че там, в това пространство, малка част от съдържанието идва от реални хора и голяма част се генерира от изкуствен интелект, и ботове, които пишат и отразяват онова, което ние виждаме. Днес дори ни е трудно да направим разлика между фалшиви и истински потребители в мрежата.

За мен истина е да се изпотя във фитнеса, на пистата, на корта. Истина е да вложа реален труд – да си напиша дисертацията, книгата, сценария, да докосна и нацелувам детето си, майка, любимите истински хора, да прекарвам качествено време с тях, да ме навали дъжда сред природата, да видя гръмотевица в небето.

За мен истински са нещата, получени и научени чрез правене. Ходенето в гората е различно от познаването на факти за гората. Или четенето за гората. Не искам да обидя никого, защото ние никога не познаваме изцяло мотивите, с които даден човек предприема една или друга стъпка в живота си. Но днес социалните мрежи гъмжат от видеоклипове с нацупени тунинговани мацки по бикини, танцуващи почти голи за своите фенове и трупащи все повече последователи. Последователи, но на какво?! На безсилие, маскирано като платено съвършенство?! На тиранията в стигмата – ако нямаш хирургични подобрения, яки мускули, стероиден релеф и татуировки, ти не си вървежен, не си оборотен, не си як…

Защо трябва да манипулираме тялото и лицето си по този безобразен и всъщност безсмислен начин? Който дори може да е опасен, да разболява и преждевремнно да състарява?! Връзката между анаболните стероиди и влошената спермогенеза отдавана е факт! Нима това са свестните ценности днес?! Сексуалната, видима привлекателност, като единствено начало и край на всичко?! Така ли?! За мен последиците от тази прекомерната телесна манипулация са болезнено очевидни.

И ако този псевдо стремеж към съвършенство отнема лекотата, радостта и свежестта, с която си здрав и възприемаш живота, ако мислиш, че подобренията в тялото заместват часовете и години реален труд, чистите житейски избори и истинското образование, то тогава това съвършенство е фалшиво.

Около нас е пълно с фалшиво съвършенство - риалити звезди, актриси, певици, инфлуенсъри и популярни лица с изкуствени мигли, усмивки и нокти, с мини повдигане на вежди, ботокс на челото, "ревизия" на операция на носа, мастни инжекции в бузите, дермални филъри в скулите, дефиниране на нови обеми в овала да лицето с хиалуронова киселина, намаляване на брадичката, липосукция на врата, пластика на ушите, втора, трета, пета операция на гърдите, липосукция на ханша, талията и вътрешната част на бедрата, уголемяване на дупето, за да изглеждало то по бразилски сочно.

И след всичко това, можеш ли да разпознаеш собственото си автентично отражение в огледалото? Търсенето на хирургично подобрение продължава да нараства и опасността е, че фалшивостта, разбирана в хирургичния смисъл, става все по-безпроблемно интегрирана в стандартната представа за естетика, и може би дори се е превърнала в новото "естествено".

 Сякаш нещо непрекъснато спуска димна завеса пред осъзнаването, че манията "пластична хирургия" не те вади от ямата на жертва, безсмислие, кухост и житейска безпътица. И не замества реалното количество чист, як, здрав, постоянен труд! Посветен на нещо наистина смислено.

Но все пак, ние сме свободни хора. Всеки може да мисли и действа, както си иска. Не бива и не трябва да съдим избора на другите. И ако това, да си пълен с набухватели и синтетика те прави щастлив - ами добре, давай! Свободен си да постъпиш, както желаеш.

Аз само споделям болка и страхове пред солидно "несолидните" тенденции днес. Но в крайна сметка, коя съм аз?! Една майка, лекар, автор и водещ, на която й пука за бъдещето на децата ни и за ретро ценности. Тоест, нищо особено или авангардно като позиция в един сват, който се задъхва и изтощава от трескава обсесия за светкавични, еднодневни, безсмислено кухи успехи.

Все още вярвам, както се пееше в една песничка от миналото, че "трябва да бъдеш спретнат", вярвам, че все още си струва да бъдеш добре облечен и не толкова добре съблечен, вярвам, че все още е модерно да имаш образование, класа, достойнство, стил и финес. Да, аз може и да пусна някоя друга снимка, как правя шпагати във фитнеса или на плажа. Но преди шпагата, имам медицина, специалност неврология, защитен дисертационен труд на тема атеросклероза и миналия месец в списанието "Доклади на БАН" беше публикувана моя статия.

Тоест реалният, истински труд е фундамент, той е нещо основополагащо! А другото е копнеж да изграждаш себе си като многостранно развита личност. Тоест моето тяло не е първото, последното и единствено нещо, което ме дефинира. Че защо иначе имаме толкова големи мозъци, префронтален кортекс и 86 билиона неврони в главите си?!

За да си губим времето, животите и да си павкаме по цял ден цигарки през хиалуроново набухналите, контурирани устни?! Мерси. Добре, наистина мисля, че свърших и казах част от това, което мисля за фалша днес."