Диана Димитрова: С тази тайна съсипах майка си

Актрисата Диана Димитрова отново реши да сложи сол в раната, която предизвика след твърденията ѝ за побой от страна на Юлиан Вергов и преминалите съдебни дела. Тя реши да отправ апел към всички жени, станали по един или друг начин жертви на насилие:

В профила си в социалните мрежи красивата брюнетка влиза в подробности, които със сигурност самата тя не иска да си спомня, но го прави умишлено, за да помогне.

"Искам да се обърна към жените, които ме следват тук. Искам да Ви кажа нещо важно. Аз лично се надявам, вече официално, следващата седмица да изляза от дългогодишният ад.

 Скъпи дами, ако в момента четете и припознаете себе си в следващите редове, ако сте принудени да живеете в насилствена среда, ако издевателстват над Вас, психически или физически, или едновременно, не чакайте и минута повече.

Ако пазите ''Тайната'' и знаят само най-близките Ви, не чакайте и минута повече. Моята ''Тайна''се знаеше от прекалено много хора, само не и от майка ми. Когато тя разбра, беше съсипана. Дори на враговете ми не пожелавам да виждат скъпата си майка по този начин.

Сърцето ми се късаше всеки ден, но стисках зъби, защото вече нямаше път назад. Аз просто повече не можех да мълча и да се заблуждавам, че се чувствам добре. А чувството ми за вина се засилваше през годините, защото участвах в кампания за превенция на насилие над жени през 2020 година, създадох приятелства. Също така, нямаше как да продължавам да мълча на фона на ежедневните престъпления в България. Аз имам много будна съвест.

Три седмици преди да ''изкрещя'' публично, бях в ресторант с мой приятел художник, когото вече наистина мога да нарека, истински приятел. Говорихме си за хубави неща, за изкуство, за него, за прекрасното му семейство, за ценностите му и аз от нищото започнах да плача и съсипах цялата вечер. Същата ситуация се повтаряше отново и отново през годините. Над десет човека разбраха по същия начин. После му разказах.

Човешката психика, човешките възможности за необятни. Няма как да знаем, какви може да са последствията от нелекувани травми. Адвокат Станков ми беше обяснявал, че става някакво декапсулиране, защото когато се наложи да отидем втори път в полицията, трябваше да описвам детайлно.

Четири кошмарни часа, и аз не бях готова за това, а мислех че съм. За щастие аз съм с изключително силен характер и през годините не бях търсила професионална помощ. Беше ме и срам. Може би, точно характерът ми ме спаси, но зная, че не всички хора са еднакви.

Не чакайте, за насилието няма давност, няма една или десет години. Има само травми, които оставят след него и за тях няма време.

Така изглежда една жена, която каза достатъчно. Беше много трудно решение, знаете, че напуснах сцената, напуснах и България. Картините ми от 2018 година, тези на които има изобразени жени със счупени лица, вече са в миналото.

Сега рисувам с цветове, чувствам се свободна, чувствам се добре, спя спокойно и вече нямам кошмари. Но това беше избор. Правилният избор. Не чакайте и минута повече. Заради Вас, заради децата Ви. Избере живота.", завършва поста си Димитрова.