Празнуването на Василица е свързано с няколко ромски легенди. В някои от тях Банго Василий е застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, разрушен от дявола, по който преминават ромите.
В други легенди Банго Василий е куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин. Според друга легенда Свети Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващото море.
Дълбоките води щели да погълнат ромите, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг. Оттогава те почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица.
Банго Василий е семеен празник и задължително се посреща с птиче месо - гъска или петел. При всички ромски групи вечерята на 13 срещу 14 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика.
На трапезата има сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Всички къщи, в които се празнува Банго Василий, остават заключени до полунощ на 13 януари, за да не избяга късметът.
Едва след настъпването на Новата година ромите започват да посрещат гости, като се надяват първият гостенин в дома им да е добър човек, за да им да носи късмет. В полунощ настъпват Васильовден и Новата година. От този момент започва и сурвакането.
Източник: БНР