Според преданието, Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария - баща на св. Йоан Кръстител - я посрещнал, благославяйки я. Той я въвежда в светилището на 21 ноември (4 декември по стар стил).

Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била 'дадена' на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.

Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1-ви век. Прави се възпоменателно тържество и цялото християнство празнува Въведение Богородично.

Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.

В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг - само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали - освен празника Въведение Богородично - и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.