Думите на Петър Дънов, които всяка една жена трябва да знае
Петър Константинов Дънов, наричан още от последователите си "Учителя“ или Беинсá Дунó, е български философ, основател на религиозно-философско учение, наричано Всемирно бяло братство. Мъдростта и последователите на Дънов стигат далеч от границите на родината ни. За Учителят Алеберт Айнщайн казва: "Цял свят се прекланя пред мене, аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България."
Днес ви представяме безценен съвет на Дънов за това как да запазите брака си, когато мъжът ви си хване любовница.
Това не е обикновена притча за сплотеното семейство, нито е разказ, който завършва с баналното "и заживели заедно щастливи до края на дните си“. Въпреки това има щастлив финал, защото ни учи на най-ценното – да обичаме себе си и близките си отвъд своето его. Само тогава животът се разгръща пред нас и ни предоставя всичките си дарове, за които сме дошли на тази земя.
"Една сестра ми разказа, че няколко години след женитбата й, след като имала вече две дечица, мъжът й тръгва с други жени, въпреки че тя е красива и добра, и почтена. Тя е в отчаяние. Отива при Учителя и плаче: "Мъжът ми си е намерил любовница и е станал много груб с мене.“ - "Какво? Да не вземеш да правиш като другите жени – еснафки, да го ревнуваш, да му правиш сцени, скандали, да се развеждаш? Ще постъпиш благородно, по нов начин, по Новото учение. Ще го оставиш свободен. Ако той иска да се разведе, то е негова работа, но ти – не. Ще се запознаеш с тази жена. Тя има нещо хубаво, заради което той се е влюбил в нея, ще я поканиш вкъщи, ще я приемеш любезно, ще я обикнеш. И когато я обикнеш, тя ще освободи мъжа ти“.
Аз се стъписах: "Добре. Но как? Помогнете ми да мога да постъпя по такъв начин“. И си отидох. На мъжа си повече дума не казах за тази жена. Не му плачех вече. Успокои се той и стана по-мек. По едно време му казах:
"Пък доведи я да я видя тази жена. Може да е по-хубава и по-добра от мене. Аз вече не те ревнувам – бъди свободен“. Той, разбира се, не я доведе. Но тя веднъж дойде сама да го търси. Аз я поканих вкъщи. Действително, жената беше хубава и интелигентна, културна. У мен нещо трепна, аз я харесах.
Отнесох се много мило и любезно с нея. Поканих я пак да идва. Тя идваше рядко да го търси. И винаги аз я приемах много хубаво. Аз я съжалих и я обикнах. Как е могла да падне толкова ниско тази културна жена? - питах се аз. Мъжът ми нито беше хубав, нито много културен. Той насила ме взе навремето. Той не заслужаваше нито мен, нито нея. И какво става?
Тя започна да идва по-често, да ме наблюдава, да ме изучава. Хареса ме и тя и се сприятелихме. Един ден го подхваща:
"Не те е срам. Да имаш такава красива, добра, благородна и възпитана жена и да ме лъжеш, че била грозна, лоша и не знам още каква. Да се махнеш и да вървиш при жена си и при децата си“.