Като най-голямо градско гето в България, историята на "Столипиново" датира още от края на 19-и век. Всичко започва през 1889 година, когато общинският съвет на Пловдив изселва пръснатите из града цигани (350 души) заради епидемията от шарка. Новосъздаденото село е на 3 километра източно от самия град. Първите жители са семейства от пловдивската "Бей-Меджид" махала.
Първоначално е наречено "Новото село", а по-късно е именувано на генерал Столипин.
Кварталът се разраства значително през втората половина на 50-те години заради новата политиката на БКП под ръководството на Тодор Живков, свързаната с интегрирането и модернизирането на циганската общност. Една от основните цели на партията е да реши проблема с чергарството и да подсигури заселването им в постоянни жилища, както и да се реши проблема с високото ниво на неграмотност.
"Столипново" често е било огнище на зарази, по-опасни от шарката, като през
2006 например се появява и епидемия от хепатит А.
Възникнало уж като превенция от пандемия, днес "Столипиново" наброява 40 000 души и е най-голямото гето в България, а според Иван Чомаков, бивш кмет на Пловдив, "Столипиново" е нещо много повече: "Държава в държавата". Незаконно строителство, търговия с хероин и липса на образование.
Велизара Ангелова