Видеоклипът към новата ти песен "Сувенир" готов ли е вече? Знаем, че той беше заснет навръх рожденния ти ден 10-ти март в обновения театър "Боян Дановски" в град Перник. В началото на годината ти каза, че премиерата му ще бъде март месец?
Заснето е видеото, но не е готово. Всичко се работи. Монтираме бавничко, спокойно. Много се забави, защото екипът, с който работя в момента чуха българският аранжимент и не им хареса изобщо. Заради това въпросният екип, който не хареса аранжимента реши да го направят в Комо, Италия. Аранжимента е на Филаделфо Кастро с много добри инструменталисти, така че изчакахме го, получихме го преди няколко дни готов, абсолютно завършен. Сега го смесваме в София, пращаме го в Италия за одобрение окончателно и тогава наистина можем да пуснем парчето. Когато хората очакват този клип нека да знаят, че той не е направен да вземе дъха, а много готин театрален клип с мои приятели, които участват в него.
Доколкото знаем песента е за смисъла на живота. Думата "сувенир", означава спомен, нали?
Да, "сувенир" означава "спомен" на френски. Текстът на песента е, че животът ни е един спомен и един ден, когато си тръгнем от този свят единственото, което ще вземем със себе си е един спомен от него, по начина по който сме го живяли. И, че лошите неща ще отминат в живота и това, което ще си спомняме ще са само добрите неща.
Клипът пресъздава различни периоди от живота ти. С театрален грим един от образите ти там е на около 70-годишна възраст. Как се виждаш на толкова години?
Чакай първо да доживеем, защото това е много оптимистично (смее се). С този стресиращ начин на живот, който водим не знам дали ще доживеем до такава възраст, можем само да се надяваме. Не знам, на седемдесет години дано сме мъдри, а не някакви свадливи старци, да гоним децата из квартала, дано не сме старци-разбойници.
Какво мислиш за участниците във втория сезон на "Гласът на България", където отново си член на журито? По-добри ли са от предишните?
Човек трябва да умее да изказва мислите си без да обижда. Сега, ако кажа, че са по-добри от миналогодишните ще обидя предишните участници. Нека да кажем, че са различни. Но тази година се чувствам доста по-мотивиран от таланта на хората. Много са ми повече в сърцето тазгодишните участници - Иво Донков, Вася Попова.
Вася Попова дори малко те разплака с едно от своите изпълнения, нали така?
Малко трудно ще ме разплаче. Може да ме накара да настръхна, може да ме накара да се почувствам развълнуван. За разплакването, мисля че човек трябва да ме ритне, за да се разплача от болка например, иначе разплакването ми е трудно. Иво Донков може да ме накара да се разплача. Във Вася има едно усещане за музика, което ме кара да настръхна, но тя ми е в графата Арета Франклин. Те са различни таланти. Иво Донков има друг заряд. Днес го чух да пее една песен. Ние бяхме на концерт малко по-раничко и му бях дал да изпее една песен. Не знам дали аз се разплаках, но половината зала плачеше и с всеки припев, който той започваше започваха да пляскат отново и отново.
За пловдивската публика какво мислиш?
Аз обичам Пловдив. Един от най-добрите ми приятели от детските години, може би най-добрият, живее в Пловдив. Тук са родени децата му. Казва се доц. Велизар Гочев. Преподавател е в Пловдивският университет. Много скъпи приятели ме чакат в Пловдив, когато дойда и Пловдив си е Пловдив, друго не мога да кажа!