Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Музика
Личности
Културни
Кино и филми
Други
Кулинарни
| Филип Трифонов в последното си интервю: Сигурно като умра, ще се сетят за мен и ще ми дадат пожизнена пенсия | ||||||
| ||||||
- Г-н Трифонов, и тази година не дадоха пенсия "за принос в изкуството". Изобщо надявахте ли се? - Сигурно като умра, ще се сетят за мен и ще ми дадат пожизнена пенсия. Ще ми обърнат внимание. Не знам. Сега ми остава да продължавам да спя с кожух през зимата или да си помагам с тото комбинация и играта "тука има - тука нема". Не искам да се сравнявам с другите колеги, всеки е сам за себе си. Но аз не заслужавам ли подобно отношение? Трябва ли да изброя всички филми, в които съм участвал, а те са над 37, плюс театрални постановки, имам повече от 9 награди? Нямам ли и аз принос към изкуството у нас? Нека да застанат тези хора от комисията и открито да заявят критериите, според които на едни хора се дават пожизнени пенсии, на други не. Много ще е любопитно за обществото това. Сумати народ си отиде от тоя свят в нищета, ето го един Борис Гуджунов, Боян Иванов, Борислав Грънчаров... Това да не са хора, които не са дали нещо на България? - Не ви канят в момента да играете, знам, че синът ви е безработен, както и снаха ви. Да почнете в НАТФИЗ например като преподавател, защо не? - Не знам. Много съм тъжен за всичко, което ни се случва. От всеки, с който съм работил, съм взел различни полезни съвети, но не знам дали аз ставам да давам такива. Но все пак може да се направи малко обобщение: много хора се превръщат в клоуни, шутове и палячовци, но малко клоуни, шутове и палячовци си остават хора. - Тези негативни емоции от случващото се около вас рефлектират ли върху творчеството ви? - Негативите са важни за изкуството, а всичко положително нека остане в живота. За да снимаш доброто, трябва да си изхабил много ленти за лошото. Струва ми се, че живеем в постоянен стопкадър и е трудно да се каже кой е красив и кой грозен. Някога в забранения ни албум ще надникне времето и ще продуха прахта. И тогава отвратителното може да изглежда смешно... - Трагичното или комичното в живота по-лесно се интерпретира на сцената? - Обикновено българските приказки завършват така: "Три дни яли, пили и се веселили"... но никой не казва дали някой не е извадил нож по време на сватбата, колко е боляла главата след пиянството и какво се е случило след тридневното веселие, никой не знае. Трагичното и комичното са сиамски близнаци, баща им е животът, чиято съпруга е смъртта. И още едно сравнение, ако позволите, в една електронна игра можеш за секунда да убиеш сто човека, а в живота ти трябват поне девет месеца, за да го създадеш, и пак не знаеш ще го бъде ли... Има научни изследвания, че смехът удължава живота, но как пък не излезе поне едно кое съкращава смъртта! - Вярно ли е, че в "Оркестър без име" сами сте избирали прословутите си реплики? - Има нещо такова. Вероятно Людмил Кирков, режисьорът, е казал на сценариста Станислав Стратиев кой ще участва и заради това играем със собствените си имена. Помня, че помолих Кирков да задраска всичките ми приказки, за да остане само репликата: "Ай сиктир, десет дена ще й свиря под прозореца... Да не е Лайза Минели"? По това време бях влюбен в Лайза Минели. И много се зарадвах, че Людмил се съобрази с моето желание. - Тези дни отново имаше инциденти в планината. Снимахте се във филма "Лавина" заедно с Ваня Цветкова и Иван Иванов. Какво помните оттогава? - Ох, не са хубави тези неща. Какво мога да кажа? Планината винаги е била опасна и ако не спазваш правилата й, трудно можеш да оцелееш. Знаете ли какво помня? Когато снимахме край Мальовица, истинска лавина затрупа Любен Чаталов, който вървеше начело на нашата колона. Само метър и той щеше да загине. Но най-зрелищният момент във филма - падането на лавината, която ни затрупа нас, алпинистите, беше монтаж от три различни места. - Работили сте в Чехия с водещи театрални трупи, непрекъснато получавате покани да режисирате нови спектакли там, участвали сте във филми с престижни международни отличия, чувствате ли се недооценен в България, както се случи с други хора на изкуството? - О, да заменя деянието с бездействие у нас понякога е хигиенично. Този български санитарен полуден за мен е продължавал и по половин година. По-големите вътрешни ревизии ти помагат да не трупаш картофи на местата за книги. Представете си, че участвам в плосък телевизионен сериал, гледан от Куртово Конаре до Кондофрей, и след това ставам министър на културата или пък, че озвучавам реклами на краставици в хипермаркети, докато съм началник на Сатиричния театър! Ето каква е картинката, но пък щепселът е винаги в ръката ми и изключването е лесно. - Но в чужбина ви оцениха. Получихте наградата на публиката на Гранд фестивала на смеха в Чехия за постановката "Слуга на двама господари". Какво са отличията за вас - знак за ниво или импулс? - Въпреки че в гранулите има доста минерали, не съм от котките, които се възхищават от косъма си или пък са си помислили, че са динозаври. Че си хванал някоя и друга мишка, не е въпрос на състезание или на неутолим апетит, а на искрен глад. В наградите понякога има капан, ако не излезеш от него, няма как да ловуваш в безкрайните степи на живота. - В "Слуга на двама господари" сравнявате главния герой с бълха, която може да живее без храна, но не и без любов. Какви са посланията в тази пиеса? - Да, и бълхата може да е главен герой, особено ако е свободна и независима. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 3169 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/529 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Годеж 17 години след първата им среща, когато са били деца
15:49 / 29.11.2024
Виктор и Беба отново заедно
08:42 / 29.11.2024
Ударно начало на декември за три зодии
14:46 / 28.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
