"Със сигурност емоционалната болка. Физическата никога не ме е плашила. Всеки спортист изпитва болка, ние всички играем всеки ден с болка. За мен е много важно да знам в подобни ситуации кога мога и кога трябва да натисна повече физически и кога трябва да бъда по-пестелив“ – kазва той.
"Винаги съм бил човек, който е носил сърцето си отвън. Не мисля, че съм толкова добър в криенето. Дали ще е пред публика, или пред когото и да било. Никога не съм гледал да имам някакъв вид фасада. Когато изпитвам такъв тип чувства винаги се затварям към себе си и винаги търся вината първо в себе си: Кое мога да подобря? Кое съм направил добре? Къде съм объркал нещата? Или нещо, с което съм нарушил дисциплината. Най-различни въпроси, които аз самият си задавам на себе си и трябва да ги задавам на себе си“ – споделя Григор.
Григор споделя, че продължава да се цели в титла от Големия шлем:
"Водя една своя битка, то не е битка, но мой вид състезание. Нямам какво да доказвам на никого, само на себе си. Мисля, че съм в позиция, в която мога да искам още от себе си. Разбира се, много искам да спечеля един от тези турнири (има предвид от Големия шлем – Australian Open, Roland Garros, Wimbledon, US Open), защото това винаги ми е било голяма цел. Но със сигурност трябва да направя и нужните стъпки преди това. В момента, малко по малко, аз ги правя тези стъпки и те ми дават сигурност“.
"Ако продължавам да показвам постоянство и се поставям в позиция да мога да побеждавам добрите играчи, които са пред мен, ако тялото ме държи, аз не мога да видя края и винаги ще продължавам да се стремя да вървя напред, докато мога“ – откровен е българинът.
"След мача (има предвид този от полуфинала срещу Тиафо на US Open) не се чувствах комфортно, не можех да спя, нямах желание за много неща, но в тези моменти, аз винаги се обръщам към себе си. Почвам да си задавам въпроси, които е нужно да се зададат. Имам страхотен отбор около себе си, родители, близки, които ми дават перспектива да продължавам напред. Това са хора, на които винаги мога да се облегна“ – повдига завесата на своя личен свят момчето от Хасково.
"Много е лесно да паднеш духом в нашата игра. Разговарял съм много пъти със спортисти и от други спортове, но до момента не съм видял спорт, който в единия ден може толкова да се въздигне, а на другия ден да си под земята. Даже няма достатъчно силна дума, която да го опише всичкото това усещане. То е, някак си, много лично“ – признава ни Григор и допълва:
"Всеки води своята лична борба. Различни са нещата, които те карат да се чувстваш добре на корта, различни са нещата и които те карат да се пропукваш. Но всеки е минавал от там и е бил там. Аз не познавам човек, който играе тенис и не е нервен. Въпросът е как подхождаш към тези моменти: дали би се изплашил, дали не откриваш правилния начин на дишане, може би публиката, или играчът срещу теб те притеснява… Толкова са много факторите.“
Димитров говори и за това влияе ли му чуждото мнение:
"Ние, българите, така сме устроени, че много обичаме да се обсъждаме. И обикновено съдим хора, личности, които са постигнали в пъти повече от нас“.
"Ако всеки казва само добро за теб, ако някой твърди, че във всичко си перфектен, значи нещо не е наред. На мен ми харесва да ме критикуват. Навсякъде по света има завист, не само в България. И когато се сблъскам с това, напоследък започвам да го имам като комплимент. Значи си направил нещо. И продължаваш да правиш нещо. И продължавам да правя нещо. Какъв по-голям кеф от това? Ако започна да се захващам за най-малките приказки по мой адрес, това означава да се принизя на това ниво, а в това не намирам никакъв смисъл.
| Още по темата (27): | |