Само, че при нас обичаят е този с Г-класата да дойде и да вземе втория хляб.

Наричаме ги с всякакви обидни епитети, но Турците са на светлинни години от нас. Масово Българи се лекуват в Търция, масово пазаруват от там, масово и почиват там. Който е ходил по-далеч от Одрин знае какви са пътищата им, знае и какво е отношението на хората - общо взето като с хора! Имат си някакви си техни навици и привички - мръсно е, пазарят се, шофирането е меко казано хаотично (но пък за сметка на това се разбират и си отстъпват). И в детайли ако се погледне - грижат се за бездомните животни. Слага им се вода и храна през 50м, зимата ги пускат в магазините дори на топло. Никога не ми се е случвало Турчин да ми откаже помощ, каквато и да е тя. Ако не говорят езика, винаги се стараят да ми обяснят по всевъзможни начини. Благодариха ни за изпратената помощ след земетресенията, направо ме беше срам, че Българи бяха оставили толкова грозни и цинични коментари! А в социалните мрежи беше пълно с благодарности от политици до обикновени хора за мизерната ни помощ (толкова просто можехме). Учил съм история, помня я, но помня и разкази от мои пра-баби и дядовци... Имало е зверства, но е имало и толерантност... Започваме да мрънкаме като една наша друга съседка, ние сме ангелчета и сме велики, другите ни съсипаха... Не е така! А защо турците не ни мразят за случилото се през комунизма!?