Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Музика
Личности
Културни
Кино и филми
Други
Кулинарни
| Христо Мутафчиев: Само, който гласува, после има право да псува. Останалите - да си псуват вкъщи при жена си | ||||||
| ||||||
Христо Мутафчиев е от хората, които обичат директността във всичките й форми, а в този разговор за "Блиц" тя се оказа достатъчно пределна, за да предизвика размисли. - Христо, наскоро, заедно с Любо Киров и Стенли, поднесохте наистина неочаквана изненада - с музикалния проект "Където няма време", в който едва ли някой е очаквал да чуе и види и твое изпълнение... Как се случи всичко? - Този проект беше изненада и за самия мен, защото това е едно парче, което е част от един по-голям проект, който носи същото име – "Където няма време". В момента се работи и по документален филм. Имаме млад режисьор Илко Ганев, който е в течение на работата на нашия клуб "Сребро в косите" в Съюза на артистите, който е за актьори - ветерани, които вече не са на сцената. Големи имена като Гинка Станчева, Емилия Радева, Иван Налбантов, светла му памет, режисьорът Кольо Петков… Все хора, които идваха в Съюза на артистите, срещаха се с хора, репетираха нови пиеси и имаха едно възраждане на живота си по отношение на творческия процес. Една свежа глътка въздух. Това младо момче се запали по тези творци и направи едно представление - "Апарт", което се играеше в Театър Азарян. После реши да направи и документален филм и тази песен се явява нещо като тийзър към него. Стенли написа музиката, Любо Киров – текста и понеже им трябваше трети глас, се обадиха на мен. Видеото заснехме на три различни локации, като всеки един от нас имаше своя собствена локация. Затова казвам, че този проект мина и под егидата на Министерство на туризма, а ние наистина показваме красотите на България в един кратък видеоклип. - Това е един вид реверанс към по-възрастните актьори и цената, която плащат, за да поддържат живо изкуството в душата си... - Именно, да, точно така. В случая не забравяме и красотата на природата на нашата мила родина. - Пандемията доста забави реализацията на тази песен - така, както промени, и продължава да променя, и всичко останало в нашия живот… - Пандемията отлага много неща и няма събитие, което да не се повлия негативно от нея. Ние, малко или много, се адаптираме вече и започваме да се съобразяваме с новите правила и различните видове мерки, които налага държавата. Няма как да не го правим. Цял свят го прави и ние ще го правим. - През септември ти се обяви против това актьорите да бъдат задължавани да влизат в театъра със зелени сертификати. Какво се промени сега? - И с това се научихме да работим вече. Актьорите вече влизат със сертификати, работят с тях. Това е световно изискване и няма как да не следваме стъпките на по-развитите от нас нации. Освен това сертификатите не болят, както се забеляза. Дават една свобода и сигурност на всеки един човек – за може да продължи да живее живота си спокойно, да се събира с приятели, да ходи на театър и т.н. - Ти си преболедувал безсимптомно вируса, без да се ваксинираш, нали така? - Да, но вече има сертификати и за такива случаи. Просто трябваше да се отвори дума за това и да има хора, които да се себеизразят в тази посока. Жалко, че това не го направиха институциите и министрите. В крайна сметка ето, че приеха и преболедувалите да могат да получат сертификати. Въпреки всичко обаче, аз се ваксинирах, за да получа този зелен сертификат. А и заради свободата. Няма как. Не съм на 20 години, въпреки че се чувствам на 25, а съм на 52 години и е крайно време да започна да се грижа и за себе си, и за семейството си. - Как си обясняваш тази ситуация и най-вече липсата на точно такава реакция от страна на министъра? - Наричам го некомпетентност. Във всеки един бранш хората разчитат на институцията, която им е принципал. В нашия случай това е министърът на културата. И затова очаквахме от него да вземе под внимание съображенията на отделните организации, някои от които са на по 100 години. Досега обаче не е имало събиране на творческите и браншови организации в сферата на културата. Всичко това ми говори за некомпетентност; за човек, който не е бил администратор и не знае как да разпределя функциите надолу по звената, нито да контактува. - Мислел ли си да се включиш в политиката, извън функцията, която изпълняваш като председател на Съюза на артистите, разбира се? - Моята работа в Съюза на артистите пак е свързана с политика. На практика аз се занимавам с политика много преди настоящия ни министър да го прави. Работя с всички правителства и всички министри до този момент, за да могат моите хора в гилдията да се чувстват добре, да бъдат удовлетворени и да не им се пречи да си вършат работата. Председателят на Съюза на артистите не трябва да си клати краката зад бюрото и да обяснява наляво и надясно, че е председател. Затова и нямам нужда да се занимавам с реалната политика в парламента или в съответните правителства. - Очакваш ли да се случи някаква осезаема промяна след поредните избори в държавата? - Аз съм някакъв отвратителен оптимист и очаквам, че срещу себе си ще имам комуникативни представители на управлението, с които да мога да обменям мисли и информация за бранша, който представлявам. - Ти гласуваш винаги, доколкото знам, и вероятно гледаш осъдително на тези, които не го правят? - Отговорен човек съм и гласувам винаги, да. Само, който гласува, после има право да псува. Другите, които не го правят, да си псуват вкъщи при жена си, а навън нямат право. - Във формулата за успех основната величина е търпението, нали така, но нашето май е вече на изчерпване? - Харесвам тази мисъл. Българинът е много търпелив и ще продължава да търпи, за съжаление. Но ще ти споделя нещо много показателно от последната постановка, в която играя, казва се "Плач на ангел" и е на Стоян Радев, по текст на Стефан Цанев. В нея имам следната реплика: "Едно време всички знаехме, че ни управляват идиоти, но ни изкарваха под строй по улиците и крещяхме: "Да живей!" и "Ура!". Сега пак идиоти ни управляват, но никой не излиза под строй. Народът сам си излиза на площадите и направо си ги псува. Псува, обаче после се прибира вкъщи и си трай. Псува и си трай. Псува и си трай". Ей това ми се е забило в съзнанието от този текст, защото е толкова показателно, че хората долу се стряскат, когато го изговоря от сцената. Всъщност това е и силата на изкуството. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 3974 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/663 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 22.11.2021 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Драстично отслабналият Геро се оказа нежелан от телевизиите
14:51 / 24.11.2024
Ново нападение в столичен мол
19:56 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
