Художничка подрежда изложбата "Забранено" | ||||||
| ||||||
Светозара Александрова присъства още от студентските си години във все още тясното и диференцирано пространство на съвременното българско изкуство. Позната е като автор, визиращ граничните състояния между външната, наложена норма и вътрешното самосъзнание за право/неправо на избор; между „красивото" и „приличното" като зададени регулатори на лустросаното общуване и грозността и скандалното в реалната битийност, в интимното саморазголване (серията „Антагонист", „Ти си мой"). Изразен живописец, живееща и работеща във Виена, тя е повлияна от немската школа, виенския акционизъм, от Херман Нитч. Светозара Александрова намира личното си художническо пространство в драстичния изказ и в демонстративния отказ от съобразяване с табута. Изложбата „Забранено" отново поставя въпроса за правото на избор на индивида в регламентираната рамка на правилата и законите, за наложеното вето върху личността свободно да изразява себе си. Темата, разбира се не е нова, особено в общества със силен цивилизаторски диктат, дефиниран като култура. Различен е подходът и изборът на медия. В случая, в изложбата „Забранено" това са 15 забранителни табели с диаметър 80 см. (акрилни бои върху дървена подложка) -асоциация с иконописването, а забранителният знак е канонът на 21век. Табелите визират някои доста абсурдни забрани, които имат определено провокативен начин на тълкуване: забранено за бански, забранено за дълги коси, забранено за високи токчета и са алюзия за цялата фрустрираност на общественото живеене. В играта забранено -разрешено ролите са разменени. Посланията на табелите объркващо изискват внимание извън обичайното инерционно забелязване. Тук нормата е аз - четенето, рефлексията, вглеждането или просто напомнянето „къде си". |
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!