В последните десетина години, Ангел Герджиков, с всяка следваща изложба доказва, че владее едно от най-ценните качества за твореца - да разширява границите на таланта си, да се променя и живописно, и жанрово, според духовните си повели и търсения. Достигнал едно завидно майсторство в авторския си пейзаж, художникът, все по-упорито, развива фигуративния си свят, чиито персонажи вече са намерени като типаж, телесна и духовна конструкция. Обединени в един магично поетичен , понякога имагинерен композиционен ритъм, малките общества от картините участват вдъхновено в полузабравени обреди и празници. Те сякаш идват от един езически, здраво свързан с природата, бит и закон.
Композиционната спойка на пейзаж и фигура е повече от успешна и позволява на автора да създава, освен живописен и други планове - на страст, възвишеност и молитва, планове емоционални и пълни с духовен живот.