На 16 март 1978 г. сте случва най-мистериозната катастрофа в родната гражданска авиация. По официални данни ТУ-134 с редовен полет София - Варшава се разбива в 13,52 ч. край врачанското село Тлачене. Загиват всичките 73 души на борда. По поречието на малката рекичка Бриша между селата Габаре, Тлачене и Върбица по обяд е тихо и спокойно.
В 13:20 часа от Летище София излита Ту-134 със 7-членен екипаж и 66 пътници. Разбива се на 85 километра от София. Там намират смъртта си треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова, гимнастичките Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова. Грациите заминават за турнир в Полша, а на самолета е трябвало да се качи и Илиана Раева.
Тя тогава е само на 15 години, но часове преди полета вдига висока температура - 40 градуса. И не заминава, а на нейно място викат резервата й Албена Петрова от Варна.
"Помня всичко за този черен 16 март, сякаш беше вчера. Бях на 15 години. Имахме контролно, което определи Валентина Кирилова и аз да пътуваме за турнира в Полша. На 15 март беше рожденият ми ден. Вечерта към 18 часа ми стана лошо. След известно време ми стана много зле. Майка ми ми премери температурата. Имах много висока – 40 градуса, и не можех да стана от кревата. Татко се обади на Нешка по телефона. Каза й, че съм много болна. По-късно тя му върна обаждане и му каза, че няма да пътувам на следващия ден, като са извикали спешно Албенчето (Албена Петрова) от Варна да пътува на моето място, споделя председателката на БФХГ пред "
168 часа".
"На другия ден сутринта станах и се чувствах много добре. Нямаше ми нищо, но татко каза да си стоя вкъщи и да не ходя на училище и тренировка, въпреки че се чувствах, все едно изобщо не съм имала висока температура. Седях си в нас и към 15 часа Тереза (моя съотборничка в "Левски") ми звънна по телефона и ми каза: "Ани, разбра ли, че самолетът е катастрофирал?" Шок. Ужас.", разказва още тя.
Във фаталния аероплан пътува и полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми.
Ударът в коритото на местната бара бил гибелен също и за юношеския отбор по футбол на България и юношеския отбор по баскетбол на Полша. Няколко години по-късно със средства на близки и роднини на загиналите близо до мястото на трагедията е изграден първият у нас паметник на жертвите на самолетна катастрофа.
Това, което официално се знае, е, че самолетът ТУ-134 на БГА “Балкан" е покривал линия София - Варшава. В 13,24 ч на 16 март в далечната 1978 г. командирът Христо Христов получил разрешение от контролната кула да издигне машината. Достигнал височина 4900 м и всичко било нормално. По въздушния коридор, някъде над с. Голяма Брестница, обаче самолетът внезапно взел западен курс и минути по-късно изчезнал от радара. В 13, 52 ч със скорост 850 км/ч се забил почти вертикално в скала в дере край Габаре. На борда си е имал 11,5 т керосин. Мистерия, неразгадана и до днес, а черната кутия на самолета не е открита....!
Мъка и скръб за близките, трагедия и непрежалима загуба за всички, без време погубени човешки животи, млади таланти и доказани имена!
За неизяснените обстоятелства около самолетната катастрофа се заговори след 10 ноември 1989 г., тъй като преди това в подобни случаи медиите публикуваха само кратки официални съобщения. Според разказите на местните хора не е правено кой знае колко сериозно разследване на причините за катастрофата, тъй като след трагедията хора от близките села са имали достъп до мястото на катастрофата.
"Аз съм по-склонен да мисля, че в самолета е била заложена бомба." Това казва преди години шефът на пожарната във Враца Трайко Нецов, който е извикан на мястото на трагедията.
Именно пред него овчарят Христо Динкин разказал какво е видял.
"Бях потресен от това, което чух, и от останките, разпръснати на километри – обяснява Нецов. - Човекът каза, че самолетът се е взривил високо в небето, а не се е забил в земята, за да се смята, че е станала някаква авария."
Още по-мистериозното е, че дни след като овчарят споделя с подробности всичко, което е видял, умира внезапно. До този момент бил напълно здрав, а в смъртния му акт като причина е записано сърдечен удар. Вторият човек, който вижда катастрофата, бил Дългогодишен бомбаджия в каменоломната. Самовзривява се при неизяснен инцидент. Записват "по невнимание".
Това обаче не са единствените странни случки около тази трагедия. "Самолетът липсваше. Нищо не беше намерено от пътниците - спомня си Ангел Борисов от разследващия екип. – Събирахме само кости и лични вещи, които бяха разпръснати на километри от катастрофата.
Всичко по-късно дадохме на близките на жертвите. А тях ги разпознавахме по списъка с пътниците." Една от дъщерите на загинал се опитва да търси справедливост.
"Неща, книжни при това, хартия... Няма логика метал да изгори, а всичко, което е било във вътрешния джоб на сакото му, да остане – коментира жената. – Това бяха пътният му талон, една рецепта и няколко визитки. И ето най-голямата загадка - найлонът, на който му е нужна една искра да изгори, валутата - непокътнати... А дрехите, с които е бил облечен, са на парцалчета. Не разбирам."