Определено златните и сребърните бижута не са нещо, което току що е навлязло в бита и културата ни. Всеки народ си има специфични бижута, които са част от историята му. В България, златните и сребърни бижута са били част от народната носия, макар и да са се слагали предимно по празници. Пловдив е един от българските градове, който е запазил духа на този занаят и една от бижутериите с традиции е
Сомаха, където се предлагат
златни бижута изработени от истински майстори. Този древен град трябва да служи за пример как трябва да се съхранява историята на занаятите, включително и бижутерството. В Регионалния археологически музей Пловдив могат да се видят накитите и бижутата на местното население. Освен там, старинни бижута има и в Регионалния етнографски музей.
Какви са били бижутата в миналото?Както вече споменахме, бижутата са били част от народната носия - сребърни и златни пафти, колани, гривни и др. Ако разгледаме тракийските носии, те се отличават с ризи от бял памук, сукман и гайтан. Бялата риза е била с множество орнаменти, сукманът обикновено е бил червен с черна бродерия и на него се е слагал черен гайтан. Задължително, жените носели и колан със сребърни или златни пафти. Пафтите са били едни от най-масивните бижута, които жените носели. Някои от тях били изработени от комбинация от злато и сребро, а някои само от злато или само от сребро. Най-често орнаментите им били релефни и изобразявали слънце, цветя или различни животни. Пафти са се носели от най-стари времена не само в Пловдив, ами навсякъде по нашите земи. Много красиви са онези, които са в кръгла форма и изобразяват някаква сцена - примерно раждане, годеж или сватба. Майсторите бижутери в Пловдив изработвали пафтите от сребро, обаче им слагали златна позлата отгоре. Много често са се слагали и скъпоценни камъни, които били сини или червени. Естествено пафтите били по-скъпи, ако имали повече злато и сребро. Най-скъпи обаче били тези пафти, които са филиграни.
Освен по пафтите, имало и злато и сребро по самите колани. Така коланът сам се превръщал в бижу. Рядко коланите са били изцяло златни, най-често са ги изработвали от сребро и са имали само златни елементи. Орнаментите по тях изобразявали слънце, звезди и били направени като дантела или във формата на цветя.
Към носията се е носил и прочелник, който се слага на челото и се е захващал за забрадката. Най-често сребърните и златните елементи по него са описвали цветя или дървета. Изработвали са се чрез коване на металите и гравиране.
Макар и да имало златни гривни и колиета, предимно бижутата в миналото са били с някаква функционалност. Примерно сребърните и златни игли за коса е трябвало да захващат косата и забрадката. Под главата са се носели и подбрадници, които са били символ за богатство.
Когато се вгледаме в обеците, които са се носили, ще забележим, че моделите са предимно висящи и големи. Огърлиците също са били по-скоро мащабни, отколкото нежни и деликатни. При тях вече не са рядкост тези, изработени от злато. Дори има модели, които наподобяват днешните чокъри, стегнати са по врата и от там се спускат надолу с множество висулки.
Други много често използвани бижута са били брошките. Те са се закачали по дрехите и са представлявали атрактивно допълнение към ежедневните дрехи. Предвид сравнително малките им размери, са се изработвали от злато със скъпоценни камъни и са представлявали птици и цветя.
Друга разлика със съвременните бижута е и начинът на надписване на пръстените. Днес, пръстените и сватбените халки се надписват отдолу, вътрешната страна на метала. В миналото надписите са били отгоре на видимата страна, често точно по средата, за да са ясно разчетими.
Бижутерството в Пловдив макар и вече променено все още пази много от старите традиции и майсторлък. Ако се разхождате в града ще попаднете на много бижутерии и ателиета, които и до днес изработват прекрасни бижута от злато и сребро.