Романските езици - италианският е ясен, музикален и не сложен като граматика. Испанският е ясен, отсечен и твърд, добре пасва на българи. Има много сложна граматика, много диалекти и варианти отвъд океана. Френският език е богат , с много вокабюлер, ясна и "математически" логична граматика. Зорът му е отвратителното произношение и сложното писане. Португалският е "повреден" испански. Португалците разбират испански но не искат да го говорят. Испанците трудно разбират "македонският диалект" на езика на Сервантес. Бразилия говори доста специфичен португалски. Централна Америка ползва и "спен - инглиш" , миш маш от испански и английски. Аржентина има свой език на 10 % различен от "кастейяно" , по крайбрежието говорят "лунфардо" , силно италиянско влияние. В западното Средиземно море има "каталан" , говорят го в Каталуния, южна Франция, Сардиния. Румънците да не ги забравяме, и те са "латиноси". Но на българската дума "цици" , тяхното е ... цици ! Светът е малък, учете романските езици, в тях е бъдещето.

Скоро в българския ще заменят с к***а и депутат/народен избран ик, който се плаши от сянката си и ходи с охрана като Прасето и Тиквата/!

Италианските думи произхождат от латински език, които се ползват в цял свят. В науката, медицината, политиката и т.н. Професор, доктор, химик,химия,физика, физика, полиция, фармация, приватизация, фонд, фондация презентация, цирк, триъгълник. Кучина (като кочина)означава кухня, а кульо (като една музикална група) е задн*к, а сера е вечер. За браво и чао всички знаят, второто означава и здравей. С дъщеря ми, когато си говорехме кодово, едни жени ги наричахме съвсем културно завойки.

Курвейте !

"к***а"е крива -за линия ,за човек е някой ,който е кривнал от един път в друг -едва ли има нещо нередно в това .Но може да се преведе и като някой "ненормален -психар ,идиот и т н. -все е странично от нормалния път .Но какво и да е съвсем скоро официално изнесоха инфо ,че всеки четвърти е луд. Тоест -крив,психар ,психопат ,идиот.

Има нужда от фундаментална промяна на парадигмата за езиците. Широко известно е, че италианският език е 99 % латински. Но че латинският е древнобългарски, това на пръв поглед би се сметнало за налудничаво. Но, драги сънародници, не е ли българинът Еньо, който основава Рим след Троянската война? А колко български преселения има след това? За да седне проф. Винченцо Д'Амико и да напише книгата си за българите в Италия (1941 г.), основали повече от 700 населени места, а потомците им днес се смята, че са между 3 и 7 милиона!

Това не са италиански думи навлезли само в българския език, това са думи с аналози във всички романски езици. Общ корен е латинският език. "к***а" е "завой" и на испански. "Курв" на френски е "кривина". к***а на италиански е "путана", на френски "путень" , испански "пута" ... Колкото по-далече от латинският отиваме , толкова по-малко латински заемки. В английският 40 % от речника е от старофренски, има латински корени в думите. Същевременно за всяка дума с латински произход има тяхна дума и тя е по-употребявана разговорно.

Вяра, визуален, кадър, мебел, лампа

Банкнота- бележка на банката, банкрут - банка-ротта- счупена банка, финален, портофейл - порта-фолио-носи листа, карта, картон, пакет, проба, соларен, луна, децимален, анален, машина, автострада, пе*ал, школа, порта, манджа, акваланг, аквариум, феросплави, две, три, ти, те, ние, морал, милион, ска`ла, парк, сигурно, нова, модерна, виртуоз, диригент, полиция, гвардия, армия, офанзива, атака, сол .... И още стотици.

На немски е Hurre, на английски Whore, на полски и български к***а. А к*р е петел, курица - кокошка. На мъжкия член и на английски му викат Петльо - Cock.