©

"Време е да започнем да наричаме нещата с истинските им имена... Не може вечно да се търпи лъжата за "дружбата", която била "вечна". Вижда се, че е "течна" и че сме впримчени в нейния водовъртеж преднамерено и злонамерено. И какво, да се давим ли? Не беше ли казано от съветската сатира, почерпила мъдростта да се надсмее над собственото нещастие от действителността, че спасяването на давещите се е дело на самите давещи се?", споделя с читателите Иво Инджев. "Но ако е вярно, че сме избрали европейския път, ще трябва да си отговорим честно какво дирим цивилизационно в прегръдката на руската мечка. И дали това е нашият информиран избор. Твърдя, че не е... ", разкрива още той.

Книгата "Течна дружба" е разделена на пет части, по една за всяка от фундаменталните, едновременно защитни и нападателни, пропагандни тези на Петата колона, злоупотребяващи с русофилството и любовта на българите към СССР: русофобията, дружбата, антифашизмът, символиката на паметниците и Троянският кон. В нея Иво Инджев цитира десетки източници - документи, научни трудове, художествени произведения, медийни публикации, сайтове, както и собствени публикувани статии, писани по конкретни поводи. Книгата се позовава и на много интервюта, които журналистът провежда с политици, дипломати, експерти, държавни служители и граждани.

Книгата няма претенцията за уникалност, изчерпателност или окончателност, нито да предлага лесни, бързи и универсални формули. "Идеологиите на омразата са онези, които предлагат избор на принципа "два свята, единият е излишен". Не е излишно обаче да си дадем сметка: макар да няма прости решения в сложния съвременен свят, все по-обвързан взаимно, подреждането на приоритетите става все по-важно. Без познанието за миналото, дори и да е грозно, не можем да живеем нито красиво, нито достойно, особено когато невежеството (ни) се употребява брутално срещу самите нас за целите на чужди интереси. Това означава да се освободим от митовете за освободителите и да станем най-после хора, свободни от насажданите ни комплекси за подарената ни свобода", пише в книгата си Иво Инджев.

Преди да избере окончателното заглавие на труда си Иво Инджев размишлява над няколко варианта, поместени в анотацията на книгата, сред които: "Ахилесовата пета колона" - заради уязвимостта на България от руската Пета колона; "Дядо Иван Грозни" - заради робуването на един мит с грозни корени; "Патриотични предателства" - заради абсурда българският патриотизъм да се мери с руски аршин; "Рубликон" - заради продажниците, готови за рубли да преминат рубикона на предателството и "Ядреналин" - заради инфарктния ядрен натиск върху България чрез проекта АЕЦ "Белене". Журналистът избира за заглавие "Течна дружба", защото смята, че Петата колона в България се носи по течението на руското влияние, включително на вълните на течните руски суровини, които образуват наноси от корупция и организирана престъпност.