© Plovdiv24.bg

Изложбата "Реликви от наследството на Никола Вапцаров" е изградена само с оригинали от Вапцаровото наследство, сред които са около 20 от най-ценните ръкописни тетрадки и бележници на поета, също толкова художествени произведения от фондовете на музея, двойно повече снимки, както и знакови документи и вещи от автентичната битова експозиция на музея в София. Някои от уникалните експонати се показват за първи път пред широката публика. Такива са така наречената "Сива тетрадка" /със стихотворения, които влизат в "Моторни песни"/, "Синята тетрадка" /проект за ІІ стихосбирка/, в която са запазени заглавията на 8 творби, създадени от поета, 4 от чиито оригинали не са намерени досега, Тетрадката "Сампа", в която поетът записва за последен път в затвора преди разстрела си 7 свои творби, в т.ч. "Прощално" и "Предсмъртно", "Кафявата тетрадка" с шедьовъра "История", "Синята морска тетрадка" с пътеписите на поета от времето, когато е курсант в Морското машинно училище - Варна, "Вторият бележник" със стихотворението "Илинден" и множество други реликви от националната ни духовна съкровищница. Сред притежанията на софийския музей на поета са множество документални и веществени свидетелства, разкриващи Вапцаров като личност с широки интелектуални хоризонти, отворена към другите изкуства - театъра, киното, живописта и музиката. Драмата на Вапцаров "Вълната, която бучи", поставена след смъртта му, онагледява страстта на поета към театъра. Непоказвани пред национална аудитория са забележителни живописни и графични творби от музейната колекция като "Интербригадист" на Борис Ангелушев, "София зиме" от Константин Щъркелов, двата "машинни" офорта на Петър Морозов /от фабриката в Кочериново, където е работил поетът/, прекрасните пейзажа от Банско на Добри Добрев, момчешкия портрет от натура на Н. Вапцаров, нарисуван от Иван Пенков, изразителния в достолепието си портрет на Елена Вапцарова от Танчо Кунев, шаржа на Йонко Вапцаров от знаменития карикатурист Александър Добринов и др.

Показват се по-рядко репродуцирани или досега непубликувани оригинални фотографии, свързани с жизнебитието на Вапцаров, неговия род и местата, където е живял и работил. Темата за дълбокото му сродяване с техниката и с духа на модерната машинна цивилизация /едно от обясненията за неговата новаторска поезия/, също са "овеществени" в експозицията. Любимото радио на Вапцаров, сглобено от части на "Филипс", списанията "Мотор" и "Техник", за които е абониран, оригиналите на творби, посветени на "морето и машините", чудесната детска поемка "Влак", заемат достойното си място в изложбата. Присъстват документи - отломки от епохалния кървав сблъсък на идеологиите от времето на Втората световна война, в които поетът залага живота си - като листчето с моливната скица на радиостанция "Джек", един от малкото достигнали до нас оригинали от последната година на Вапцаровия живот, обречен на смъртноопасната конспиративна работа в съпротивата. Трагичните знаци на гибелта на големия поет в жестокия "Двубой" могат да бъдат съпреживени от посетителите чрез докосването до личните му вещи, предадени на неговите близки след разстрела на 23 юли 1942 г. в тунела на Гарнизонното стрелбище.

Откроени са новите дарения, получени в навечерието на Вапцаровата 100-годишнина. Сред тях са писмата на Елена до Бойка Вапцарова във връзка с Почетната награда за мир, която поетът получава 10 години след смъртта си. А той е единственият българин, станал носител на тази престижна международна награда през 1952 г. Тържественото й връчване на Вапцаровите наследници, както и самият почетен знак с гълъба на Пикасо, са един от акцентите на изложбата. Важен изследователски принос в нея е тезата, че Н. Вапцаров никога не е позволил Огнярът да доминира над Интелигента в битието му! Не може да бъде другояче при възпитанието, дадено му от неговата майка, библейската учителка Елена Вапцарова, която чете на децата си разкошното издание на "Фауст", книгите на Шекспир и Ибсен, намерили място в експозицията... Малко известен факт е, че в личната библиотека на поета в последния му дом се съхраняват книги на западноевропейски и български автори, в това число и такива, които левосектантското мислене без колебание би определило като непрогресивни, дори "реакционни". Като Джакомо Леопарди, Джон Голсуърти, Аугуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Райнер Мариа Рилке, Съмърсет Моъм или обвиняваните в идеологически прегрешения преди 1944 г. Славчо Красински и Владимир Полянов, елитарното списание „Златорог"... Сред потулената тема за "неудобните" приятели на поета попадат художници като Александър Жендов и свободомислещи писатели като Борис Светлинов или Николай Стайков, от които поетът е получил книги с дарствени надписи, доказващи недвусмислено тяхната близост. Разбира се, подобни новоогласени следи не означават, че са пренебрегнати Вапцаровите съмишленици от кръга на трудово-борческите писатели като Георги Караславов, Младен Исаев, Христо Радевски или от средите на "новите художници" като Стоян Сотиров и Борис Ангелушев.

Един от интригуващите експозиционни сюжети са интимните увлечения на поета към Кина Каназирева и Анна Мицова, вдъхновили ранните му, по-малко познати стихове. Средищна тема в изложбата е творческата история на единствената стихосбирка на поета, емблематичните "Моторни песни", с които той влиза навеки в националната литературна съкровищница. В изложбата са представени няколко от най-ценните оригинални екземпляри от първото издание 1940 г., надписани за близки и доверени хора, за които поетът саморъчно дописва думата "свобода" във финала на "Огняроинтелигентска", окастрен от цензурата... Показани са първите рецензии за книгата, останала недооценена в своето време от официалната, а в голяма степен и от лявата критика... Не е пропусната дори визитната картичка "Н. Вапцаров - маш. техникъ", която печатарите подаряват на автора при публикуването на "Моторни песни", за да покажат своята обич към поезията му като изразителка на най-съкровените тежнения на работничеството, на онези "неизвестни хора от фабрики от канцеларии", с които поетът сроди съдбата си, но които също го избраха за своя трибун...

Следсмъртното битие на поета е проследено чрез подбор на най-представителните му издания на български и чужди езици, както и на престижните родни и световни антологии, в които са включени негови текстове - до последните преводи на негови творби и изданията, посветени на 100-годишнината му - от "Избрано" в скромната "Ученическа библиотека" на "ПАН" - до луксозната двуезична поредица "Вапцаров и европейски поети" на ИК "Вяра". Мисля, че „Реликви от наследството на Н. Вапцаров" е изложбата, която великият „скромняк" /както го нарича майка му/, заслужава!