Вълшебен извор с 24-каратово злато лекува край монтанското село Балювица. В скалите около изворчето се крият яркожълти жили. Според някои именно заради преминаването на водата през ценния метал тя не губи нито вкуса си, нито вида си, остава една и съща с течение на времето и има лечебни свойства.
"Много хора си пили и са се мили с водата от извора. Излекувалите се носят за благодарност различни икони, които са наредени около водата. Едно семейство от Плевен постави мраморна плоча с надпис "Лековно кладенче" в знак на благодарност, че детето им се е излекувало от рани по главата", разказва пред
"България Днес" кметицата Анелия Цветанова.
За свещената вода от аязмото се носят куп истории, че лекува предимно очите. Самото място е живописно и обвито от мистерии. Местните още говорят за отец Йосиф, бивш игумен на близката църква "Света Троица", който намалил диоптрите си от шест и половина на четири след измиване с чудодейната вода в продължение на 3 месеца.
"Преди години са взимани проби, правени са изследвания и се знае, че водата е богата на магнезий. Имаме сертификат, който се пази в кметството. Хората подозират, че в нея се съдържа истинско злато. Иманяри са копали много в района, но не са намирали", допълва управникът на населеното място.
Освен че лекува заболявания на очите, водата от това кладенче влияе добре на нервната система и стомашно-чревни неразположения. Измиването с нея помага срещу пърхот и дерматити. Други хора твърдят, че усилвала апетита на бледи и анемични деца.
Лековитото кладенче съществува от векове. През 1977 г. земетресението във Вранча, при което загиват над 1600
души, затрупва извора с големи скални късове. Тогава се случва най-голямото чудо. Водата сама намира начин как да пробие камъка и отново да стигне до хората.
"Казват, че с времето скалите сами са се наместили и водата отново е потекла така, както преди земетресението. Оттогава не е изчезвала", казва още Цветанова.
За да могат повече хора да се докоснат до лечебните сили на извора, през 2005 г. до там е прокарана 250-метрова екопътека. До аязмото се стига по стръмна пътечка, минава се край гробището, през гората, преминава се през мостче над реката и се стига до голяма скала, откъдето извира лековитата вода.
Точно до него пада отвисоко не много голям водопад. Хората оставят пари, има и икони на Богородица и на Исус Христос. Местните казват, че не само трябва да ползваш водата, но трябва да вярваш в изцелението си, пише "България Днес".