Как учените се опитват да реанимират лицата на древните?

Вероятно все някога сте попадали на снимки показващи как е изглеждал даден човек, живял преди стотици години. Хората се опитват да реанимират лицата на древните от хиляди години, но съвременната технология е помогнала за истинския напредък на лицевата реконструкция. С помощта на модерни технологии и древна ДНК, сега това е едновременно изкуство и наука.

Това е и работата на Оскар Нилсон, обучен археолог и скулптор, който се специализира в 3D лицеви реконструкции на древни хора. След много месеци, прекарани в възстановяване на структурата на лицето на отдавна починал човек в студиото си в Стокхолм, Нилсон започва да нанася слой "кожа" върху последния си силиконов бюст. Той използва все по-тънки игли, за да създаде бръчки и пори, нанася бои, които улавят същността на човешкия епидермис, и набожда безкрайно малки косъмчета върху своето творение. След това отваря клепачите му, предаде National Geographic.

Нилсон не е сам: лицевите реконструкции са все по-популярен начин за съживаване на миналото. Но създаването на реконструкция не е само въпрос на глина и добра техника. Това е процес, който отвежда изкуството до ръба на науката и науката до ръба на изкуството. Ето как археолозите връщат към живот лицата на човешката история.

Първите стъпки в реконструкцията на лицето

Преди да може да започне 3D лицева реконструкция, изследователите трябва да съберат възможно най-много информация за живота на своя обект. Кои бяха те? Къде са живели и умрели? Какво се знае за тяхната диета, начин на живот и здраве? Днес напредъкът в археологическия анализ дава възможност да се определи всякакъв вид информация за индивидите - от любимите им храни до типа климат, който са обитавали - чрез изследване на изотопите на даден екземпляр.

Все по-голям брой лицеви реконструкции сега включват и доказателства от ДНК анализ, който може да определи не само произхода на даден човек, но и неговия вероятен цвят на кожата, косата и очите. Древните ДНК анализи "промениха играта за мен", казва Нилсон, тъй като премахват догадките от много аспекти на реконструкцията, оставени някога на художника.

Полът, етническата принадлежност, теглото и възрастта при смъртта на индивида определят дълбочината на лицето и други черти, докато черепът му също притежава фини маркировки, които показват местата, където тъканта някога е била свързана с костта. "Понякога е много лесно да се види точно къде е бил поставен мускулът, защото той оставя следи от напрежение или ръбове по черепа", казва Нилсон. Цялата тази информация помага на реконструкциониста да реши кое къде отива, което води до зловещ анатомичен модел.

От археология до изкуство

За следващата стъпка задълбоченото разбиране на анатомията на лицето е от ключово значение: скулптурни реконструкционисти като Нилсон педантично формоват отделни парчета хрущял и мускул от глина, наслагвайки всяко директно върху 3D отпечатана реплика на черепа на обекта.

Въпреки че 3D лицева реконструкция може да се опита с помощта на компютър, Нилсон предпочита практически подход. "Откакто се помня, се интересувам от лица" казва той.

Докато мозайката от обосновани предположения бавно придобива човешка маска, реконструкционистът преминава от развлечение към интерпретация - използвайки това, което е известно за индивида, за да оформи очите, устата и кожата му. Например, той може да добави бръчки или слънчеви петна по лицето на някой, който е починал в напреднала възраст, или да включи доказателства за болести, открити по време на изследването на ДНК.

"Често чувствам, че работата ми е процес в две стъпки“, казва Нилсон. Първо, работата му е да действа като безпристрастен наблюдател, като се подчинява на правилата на съдебната археология и се придържа към твърди данни. "И след това го предавам на художника", казва той.

В крайна сметка покритият с глина череп се използва като основа за формован силиконов бюст на индивида. Деликатната, фина боя и щателно нанесената коса вдъхват живот на реконструкцията.

Етиката на подобни реконструкции продължава да предизвиква дебат в научната общност. В края на краищата няма начин да разберем дали тези изображения са точни и лицето, което се копира, няма думата по въпроса. След това възниква въпросът как да се попречи на обществото да прави твърде широки заключения за размаха на човешката история от едно лице.

Но има и друг начин да погледнете понякога странните лица, които се появяват от процеса. Всяка лицева реконструкция е възможност да разсъждавате върху – дори да отдадете почит – на индивид, чието време е далеч в миналото. Реконструкциите добавят слой човечност към това, което иначе би изглеждало просто купчина човешки кости.