Какво трябва да знаем преди да гледаме "Носферату" на Робърт Егърс?

От 3 януари ще можем да гледаме дългоочаквания филм на ужасите на Робърт Егърс, “Носферату". Той е римейк на немския шедьовър на нямото кино “Носферату – Симфония на Ужаса" от 1922 г.,

А в своята същност историята е всъщност своеобразна адаптация на класическия роман на Брам Стокут “Дракула". Променени са имената на героите, тъй като режисьорът Фридрих Мурнау, не е получил официално разрешение да направи адаптация по романа на Брам Стокър.

Мурнау е действал е по свое усмотрение и създава един от най-страховитите герои на седмото изкуство - граф Орлок, но пък у него няма и помен от ерудитството на Стокъровия граф Дракула.

Орлок не е елегантен вампир, който носи наметало и се превръща в прилеп, а истинска гротеска с бледо животинско лице и дълги нокти, навлечена с черни дрипи и подтиквана единствено от първичен инстинкт да сее чума и зараза,

В тази роля ще видим Бил Скарсгард в предстоящия филм, а Никълъс Холт и Лили-Роуз Деп играят нищо неподозиращите му жертви, Томас и Елън Хътър.

Феноменът “Носферату 2024" е в пълен разгар още преди да тръгне на екран. Това е така поради комбинацията от внимателно поднесена необичайна информация от снимачния процес, хитри маркетинг трикове и интервюта със всеки замесен, от звездите до дизайнера на костюми.

Актьорите са работили с разнородни хореографи, които са ги обучили да се движат “призрачно" - например, източници като японския театър и клинични записки от 19-ти век за пациентки под хипноза са послужили за вдъхновение.

Внимание привличат изповедите на Скарсгорд, че гримът го прави неузнаваем; на Роуз-Деп, че е разплакала всички на прослушването си, и на самия режисьор Егърс, че е знаел от дете, че ще режисира този филм.

В Щатите сред рекламните продукти в подкрепа на филма има кофи за пуканки във формата на ковчези, както и легла-саркофази. Предлагат се и плюшени плъхчета, за да сме напълно наясно, че във филма присъстват 5 000 истински приятелчета на граф Орлок. Въобще, гласността по проекта е пълна и е част от спектакъла.

Факт е, че една съвременна публика рядко има готовност да даде шанс на черно-бели кинокласики от миналия век, още по-малко на експериментално нямо кино, но ако бихте посветили час и половина в подготовка за филма на Егърс, няма да сбъркате с гореспоменатия “Носферату – Симфония на Ужаса".

Той е безценен като основоположник на киното като произведение на изкуството и нещо повече от мимолетно забавление. Сниман е не в студио, а в истински замък, а тягостната атмосфера е подсилена със символиката на готическата литература, която приемаме за даденост днес - тъмни гори, изоставени сгради, гробища, ковчези, надвиснали сенки.

Не съществуват много задкулисни кадри или интервюта оттогава - чудо е, че самият филм е оцелял до наши дни - и навремето това е било поле за клюки и прояви на развинтено въображение относно самоличността на първия актьор в ролята на Орлок - Макс Шрек. Той е бил толкова потаен, а образът му - толкова ужасяващ, че е имало спекулации, че даже е истински вампир.

Това е и идеята зад хорър-комедията “Сянката на Вампира" (2000). В Джон Малкович играе режисьора Мурнау, който е готов да жертва безопасността на снимачния си екип, само и само да снима своя шедьовър с помощта на “истинския вампир" Макс Шрек, изигран от Уилям Дефо.

Самият Дефо, който през 2001 е номиниран за Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля за въпросното си превъплъщение (а това е и единствената в историята вампирска роля с номинация за Оскар) се завръща и в “Носферату 2024", този път като ловец на вампири.

Друг, който играе образа на Граф Орлок  е Клаус Кински във втората официална версия на Носферату - “Призракът на нощта" (1979) на Вернер Херцог, където Кински дели екрана с Изабел Аджани, Бруно Ганц и 11 000 дресирани плъха. Лентата е съвкупност от оригиналния ням филм (“Симфония на Ужаса"), първоизточника на Брам Стокър и наситения с атмосфера стил на Херцог.

Резултатът е един по-философски прочит на познатата история - вампирът тук е съзнателно и опечалено същество, за което безсмъртието е вечен затвор, а досегът му със света на живите е временно спасение от непоносимата му самота.

“Призракът на нощта" е достъпен и за една съвременна публика 45 години по-късно, тъй като е създаден с ясната цел да бъде запомнен - според Вернер Херцог, “Симфония на ужаса" е един от най-важните филм, създавани някога в Германия. Със своята версия Херцог е целял да събуди интереса към тази класика, а и от своя страна -  да остави нещо трайно за бъдещите поколения кинолюбители.

Това, че даден филм се е получил брилянтно през първия път, а даже и на втория път, съвсем не означава, че репертоарът се е изчерпал - винаги има възможност за подобрения.

Дракула държи рекордът на Гинес като литературният герой с най-много екранни адаптации. Според вече гледалите го, “Носферату 2024" се съсредоточава повече върху образа на Елън Хътър и манията на Орлок по нея, както и ужасът, че манията е взаимна.

От Робърт Егърс може да се очаква, че обстановката от 19-ти век е точно пресъздадена - той се слави като режисьор с добро око за историческа правдоподобност, каквато има в изобилие в творчеството му, например “Вещицата" (хорър за американските заселници от 17-ти век) и “Викингът" (епос по легендата за Хамлет).

И, разбира се, за да поддържа традицията жива, Егърс е осигурил хиляди истински плъхове на снимачната площадка.

Автор: Татяна Пенева