"Превенцията е в основата на всичко. Много е важен начинът на живот. Затова трябва да се научим да се движим. Моят съвет към всички е: Ходете! Ходете пеша когато и където имате възможност! Изкачвайте стълби, ходете пеша! Хомо сапиенс е създаден не за да кара кола, а за да ходи", призова кардиологът.
Пушенето на цигари не е полезно за сърцето и кръвоносните съдове. Употребата на алкохол в нормални количества (около 50 мл концентрат, едва-две чаши вино или една до две бири на ден) може да намали сърдечно-съдовите заболявания. Увеличаването на количествата обаче се отразява на честотата на сърдечните заболявания, посочи специалистът.
Ниска доза аспирин (75-100 милиграма дневно) може да е добра профилактика срещу сърдечно-съдови заболявания на преживели инфаркт, инсулт или страдащи от захарен диабет със съдови усложнения и бъбречно заболяване. Като първична профилактика на пациенти с нисък или умерен риск аспиринът може да донесе повече вреди, отколкото ползи.
Броят на сърдечно-съдовите инциденти (инфаркт и инсулт) при жените е по-голям отколкото при мъжете. "Жените са активни, работят на много фронтове и при тях стресът е доста по-изразен", изтъкна доц. Йотов, който е и преподавател в Медицинския университет във Варна.
Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат проблем номер 1 в развитите страни, включително в България. Едната причина, е че се срещат по-често при възрастни пациенти, а населението у нас е застаряващо. От друга страна тези заболявания се появяват и при доста млади хора, заради начина на живот, който водим, затлъстяването, обездвижването, недобрия диетичен режим и стреса.
По статистически данни през последните десетина години се наблюдава тенденция за намаляване на смъртността от сърдечни заболявания. Все още обаче сме на челните места по този показател в Европа, посочи варненският кардиолог.
Около 90 % от българите са потенциални донори. Приживе не повече от 10 на сто активно отказват да станат донори след смъртта си. Проблемите са по-скоро психологически, религиозни и социални, коментира доц. Йото Йотов.
Във Варна трансплантации на сърце не се правят, но морската столица е един от активните центрове за донорство на органи. Това е цяла система, която изисква надеждна имунологична лаборатория, сериозна подготовка и наблюдения след това.
Според специалиста, все още сме далече от така нареченото "механично сърце". С технологичния напредък обаче след десетина години ще има и такива. В последните години много се развиха устройствата за асистенция на сърцето, които са нещо като механична помпа. Те не се крайно решение на въпроса, но много от пациентите и в България ги ползват, докато изчакват трансплантация, а други си живеят с тях.
"Сърцето е органът, който ни дава силите и възможностите, но до голяма степен всичко е работа на мозъка. Сърцето само доставя достатъчно кръв на мозъка, за да изгради той хубавите картини, които иска да вижда пред себе си", заключи кардиологът.