Кеворк Кеворкян показа отдава забравено интервю с Емил Димитров, в което той се разкрива

Телевизионният водещ Кеворк Кеворкян публикува отдавна забравено интервю с краля на естрадната музика - Емил Димитров. Във фейсбук страницата си той сподели и няколко снимки на обичания певец, видя Plovdiv24.bg. Неговият разказ е част от анкета, правена преди около четвърт век, чрез която Антон Стефанов подтиква 77 звездни личности да разкажат историята на "Всяка неделя“.

Но, заедно с това, да представят и фрагменти от своята лична история. Ето и самото интервю:

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: НЕ СЪМ СТОКА С НАМАЛЕНА ЦЕНА

− Какво си спомняте за "Всяка неделя“?

− Кеворкян ме покани веднъж като "Събеседник по желание“ през 1980 година. Тогава за пръв път изпях моята песен "Акордеон“, тя после стана хит. По-късно ме покани в класацията "Песента на "Всяка неделя“. Песента, която изпях, така и не стана популярна. Слушателите я избраха на първо място, но музикантите не я признаха. Единствен ме защити тогава Митко Симеонов…

Аз много се притеснявах, когато Кеворк ме покани, защото съм перфекционист. Искам всичко да бъде изпипано и точно.

Притеснявах се, но той така естествено поде разговора, че още от първата му дума се успокоих и почнах да говоря свободно. Той знае как да покаже лицето, образа и душата на дадена известна личност. Без да има гавра, без атракция и кич.

Аз съм живял в Париж и съм гледал много предавания, но никое не съм следял така, както "Всяка неделя“.

− Кеворкян не ви ли смути с провокационните си въпроси?

− Той успяваше да разбере от дадена личност, колко струва.

− Вие какво си признахте пред него?

− Че ме мразят композиторите. Че преди години заради песента ми "Моя страна, моя България“ смениха регламента на "Златният Орфей“.

Той ме попита: "Защо пеете без очила?“ и аз му отговорих, че пречат на камерите. Навремето бях плейбой и имах много обожателки, които обичаха очите ми. Така че трябваше да им ги покажа.

− Кои от събеседниците на Кеворкян няма да забравите никога?

− Аз имам много любимци, страхувам се да не обидя някого, като не го спомена. Но няма да забравя Коста Цонев, Стоянка Мутафова, Йорданка Кузманова, Невена Коканова. С тези хора заедно сме правили изкуство.

− Програмата създаваше ли ви самочувствие на звезди?

− Никога не съм се чувствал звезда. Кеворкян показваше хората с техните проблеми, техните залитания, пороци. Той сполучи да направи това.

Много мразя тази дума - аз не съм звезда, аз съм константа. Стоя си на положението. Може да има под мене, над мене, но аз съм си на моето място. Вярвам в себе си. Длъжен съм да направя и тази така наречена сватба с публиката, за да може тя да повярва в това, което пея. Ако не ме възприеме, аз няма да вярвам в себе си.

− Да, но вие винаги сте били отричан от критиката? Това не ви ли обиждаше?

− Не. Аз винаги ще бъда отричан, защото знам колко струвам. Не съм стока с намалена цена.

− "Всяка неделя“ не ви ли направи още по-популярен?

− Благодарен съм на "Всяка неделя“, защото Кеворкян ме покани в един период, в който имах проблеми с изяви, записи. Не ме пускаха по радиото и телевизията. Изведнъж той ме блъсна и ме издигна нагоре.

− Значи една телевизионна изява може да върне самочувствието на човека?

− Ама, разбира се. Може и да те срине, и да те въздигне.

− След вашите участия във "Всяка неделя“ какво ставаше?

− Обаждаха се по телефона и познати, и непознати от цяла България.

− Носили ли сте талисман за кадем в програмата?

− Не, талисмани не съм носил. Просто вярвам в себе си.

− Това е сигурно защото имате възможност да си гадаете бъдещето?

− Да, аз съм медиум. Когато ме питат: "Вярваш ли в Бога?“, аз отговарям, че всеки носи Бога в себе си. Ако той не вярва в себе си, не вярва и в Бога. Всеки си носи кръста.

− Ако трябва да сравним онзи Емил Димитров, който е бил "Събеседник по желание“ през 1980 година, и сегашния, с какво се различават?

− Аз се чувствам така, както и преди много години. Не мога да се променя. Приемам всички новости, даже се уча от тях, но си оставам един младок, може би ще си умра така.

Даже една вечер написах следния текст за моя нова песен:

Непорочен като първи сняг,

а жената няма да повярва,

че съм стъпил в търсения бряг

и се крия от човешка гавра.

Още не знам дали ще се получи песен, или ще изхвърля текста в кошчето.

− Как се ражда една ваша песен?

− Сякаш онзи отгоре ме удря по дясното рамо и ми казва: "Пиши това!“

− Кой е най-големият връх и кое е най-голямото падение?

− На сцената не съм имал никога падение. Само съм се оттеглял, за да си заредя батериите. Но в живота си въобще не съм имал връх. Просто не ми вървеше. Това обаче не ме интересува. Аз си гледам музиката. Напоследък почнах и сам да си пиша текстовете.

− Самотен ли сте?

− Може би най-самотният самотник, но хич не ми пука, защото хората ме обичат и ме търсят.

− Страхувате ли се от смъртта?

− Въобще не мисля. Може сега да умра, да получа удар, да падне полилеят на главата ми, но не мисля за това. Имам даже една песен − "Само един живот не е достатъчен“.

− Ако днес сте събеседник по желание, какво бихте оставили от себе си в споменника?

− Пеех една чешка песен за неделята, която винаги се повтаря. Това означава, че винаги ще има "Всяка неделя“.