Кой инструмент в Русия се нарича "болгарка"?

Названията на много представителки на други нации имат в руския език вторично значение - понякога напълно обяснимо, понякога - съвсем неочаквано, пише руският лингвист Алексей Михеев.

"Aмериканката", например, съвсем не е някой "Форд", а партия руски билярд, която се играе по особени правила. "Холандка" от старо време са наричали кахлената печка, облицована с особени рисувани керамични плочки; сега, когато отоплението с печки вече не е така разпространено, това значение вече се възприема като архаично. Остана в миналото и второто значение на думата "испанка", а преди около сто години така се е казвала болестта "испански грип", която по време на епидемията от 1918 - 19 година е отнела живота на няколко десетки милиони души.

Думата "финка" (финландка) е била популярна в следвоенните (1940-50) години, когато в страната е имало много  голяма престъпност. Така, с това съществително в женски род, са наричали един нож с дебело и късо лезвие (фински нож), който е бил много популярен сред криминалните престъпници. А с името на друга жителка на  прибалтийска страна - "литовка" наричат една голяма коса с дълга дръжка.

Още един инструмент за бита, вече доста по-сложен, е получил името "болгарка" - така се нарича особен тип механична шлайфмашина, която се използва за рязане и почистване на метали, камък и други твърди материали. Уредът е известен в СССР и в наследилите го държави с разговорното наименование болгарка, тъй като през 70-те години на ХХ век на съветския пазар тези инструменти са главно от България. И тук не е нужно да се търси някакъв скрит допълнителен смисъл, в руския език си има много необясними неща.

"Шотландката", например, е плат на едри карета, който вечно си остава моден. Едно от значенията на думата "венгерка"(унгарка) също има отношение към облеклото - така се нарича къса мъжка куртка с нашити по гърдите напречни шнурове; много по-често, обаче, "венгерка" наричат един сорт сливи, които се използват за сушене. А имената на жените от още две националности са названия на тип леки обувки: спортните платненки се казват "чешки" (чехкини), а плажните джапанки - "виетнамки". "Полка" (полякиня) - това е един популярен в миналото народен или бален танц по двойки. Интересно е това, че по произход той съвсем не е полски, а чешки.

А обобщаващото название "иностранка" (чужденка) има няколко значения. Отначало то е било разговорна номинация на откритата през 1924година в Москва Библиотека за чуждестранна литература. А когато е започнало да излиза списанието " Иностранная литература", в разговорния език са започнали него да наричат с това кратко име.