Критично е състоянието на голяма легенда, изиграла емблематична роля в киното

Невиноватая я! Он сам пришел! - по време на соца тази фраза на съблазнителката от комедията "Диамантената ръка“ бе култова. А сцените с танца се възприемаха като порнография. Зрителите нямаха нищо против. Нямаше мъж, който да не въздиша по прелестите на актрисата Светлана Светличная. И няма човек, който да не изпита съжаление от новината, че състоянието й в момента е критично.

Актрисата, която на 15 май направи 84, е хоспитализирана спешно в Москва със сериозни проблеми с бъбреците и белите дробове. В края на март актрисата беше приета в Научноизследователския институт "Склифосовски" с инфаркт, в резултат на което беше преместена в психиатричното отделение на болницата "Ганушкин".Тя не можеше да се храни сама и персоналът на болницата я обслужваше с катетър. Освен това актрисата спря да се движи самостоятелно. Така танцът на прелъстителката в "Диамантената ръка“, който не остави никого от феновете й равнодушен, ще остане в спомените им като последен, въпреки че тогава тя е само на 28.

Светлана Светличная никога не е крила възрастта си. "Една жена винаги трябва да се чувства жена. И на моята възраст дамите искат да останат красиви, въпреки че мнозина открито плюят по себе си. И мога да послужа за пример“, казваше тя.

Актрисата е родена на 15 май 1940 г. в Армения. Майка й Мария Фьодоровна някога мечтаела да стане художник. Но се омъжила за военен и семейството постоянно се местело от гарнизон в гарнизон. Така че трябваше да забрави за мечтите. Но в същото време ги пренасочила към дъщеря си, която се превърнала в невероятно красиво момиче с невероятни очи. Ето защо, когато Светлана завършва училище (по това време семейството вече живее в Мелитопол), тя настоява дъщеря й да отиде да учи актьорско майсторство. При първия си опит Светличная влиза във ВГИК в курса на легендарния Михаил Ром.

Светлана започва да се занимава с актьорство още като студентка. Първата й филмова роля е тази на Ната във филма "Приспивна песен" от 1959 г.

По същото време младата актриса се запознава със съпруга си Владимир Ивашов. "Когато за първи път го видях, си помислих: някой ще получи такъв красив мъж. Оказа се, че го получих аз“, спомня си тогава Светличная.

Още като ученик Ивашов започва да се занимава с актьорство. Най-добрият му час е филмът "Балада за войника“. Той не само играе в легендарния филм, но и получава първата красавица на съветското кино за съпруга. Ивашов и Светличная се женят през 1961 г. Но красотата на Светличная изиграва жестока шега с нея.

Съдбата на тази актриса е много необичайна. След като не е изиграла нито една главна роля в значими филми, тя изгрява като звезда в "Диамантената ръка“. Но след излизането на култовата комедия режисьорите рядко я канят на снимачната площадка. "Тя изглеждаше много секси, чувствена, бих казал, злобна... Тези качества не станаха щастие, а наказание за съветските артисти, тъй като този тип не беше търсен в местното кино“, пише историкът на модата Александър Василиев в блога си.

Тя самата е разочарована от фаталната роля: "Забиха ме с някакъв неудачник, сега казват, че тази роля е направила кариерата ми... Но тази роля по същество съсипа кариерата ми - режисьорите започнаха да вярват, че мога да играя само секси блондинки. И никога повече не ми предложиха големи драматични роли“.

Всъщност първата й главна роля е във филма "Готвачът" от 1966 г., където Владимир Висоцки става неин партньор. Преди това тя успява да участва във филми като "Те завладяват небето“, "Аз съм на двадесет години“, "Тридесет и три“ и други. Но навсякъде играе епизодични роли.

През 1967 г. Светличная и Ивашов се оказват на една снимачна площадка. Станислав Ростоцки заснема "Герой на нашето време“. Ивашов получава ролята на Печорин (но той е озвучен от Вячеслав Тихонов), а Светличная получава ролята на момичето.

Преди снимките се случва инцидент: режисьорът дава на Светлана комплект скъпо вносно бельо, за което жените в СССР могат само да мечтаят. И го прави публично. Владимир Ивашов, разбира се, не харесва този жест. Съпругът е преизпълнен с емоции, което се отразява на играта му.

"Не беше потайно, не беше мръсно, не беше зад гърба на всички. Както се случва: те се крият, а след това изведнъж тя забременява. Не. Всичко беше открито и честно“, оправдава се актрисата в интервю.

Година по-късно идва най-хубавият час на Светличная: излиза"Диамантената ръка". Актрисата отново получава епизодична, но много ярка роля, съответстваща на външния й вид, което я прави известна в цялата страна.

След снимките на "Диамантената ръка“ тръгват слухове, че Светличная има връзка с Андрей Миронов. Трябва да се каже, че на красавицата често се приписват връзки с видни мъже, самата тя не е против флирта, но винаги казва, че съпругът й е на първо място за нея, а всички останали са “песъчинки в пустинята".

"Имах само три снимачни дни. И Андрей ме спаси - докато плувах в морето, започнах да потъвам под водата. В знак на благодарност го целунах по бузата. Това е цялата работа“, разсейва слуховете Светличная.

През следващите години Светличная участва във филмите: "Новите приключения на неуловимите“, "Седемнадесет мига от пролетта“, "Ти за мен, аз за теб“, "Мястото на срещата не може да бъде променено“, "Анна Павлова“, "Богиня: Как се влюбих“ и други, но не получава главните роли. В същото време тя е дежурното присъствие на всички чуждестранни филмови фестивали – тактиката е да се водят актриси като Светличная и Наталия Кустинская. Те придружават съветските делегации на всички пътувания в чужбина само за красота.

В същото време Светличная е абсолютно хичкокианска героиня с характерна външна студенина, вътрешна топлина и подчертана женственост. “Ако Светлана Афанасиевна беше на Запад и дори с познания по английски, тя лесно би могла да се конкурира с такива актриси като Типи Хедрен, Джанет Лий или Ким Новак - любимите актриси на Алфред Хичкок. Историята обаче няма подчинително наклонение“, продължи разказа си Александър Василиев.

На мнозина може да изглежда, че за актьорите животът е вечен празник. Светлана Светличная отрича това. Тя е преживяла много: през първите години от брака си с Ивашов те живеят в общ апартамент с други роднини на актьора. И само чрез ходатайство получават двустаен апартамент, който им се струва като дворец.

Семейството има двама сина, Алексей и Олег. По-малкият се пристрастява към наркотиците и умира на 33. Любимият й съпруг Владимир също не живее дълго. В тежките времена на 90-те и двамата остават без работа – почти не снимат филми.

За да оцелее, Светличная дори работи като икономка при богат човек и продава ботуши. Главата на семейството, който някога позира за корицата на списанието “Съветски екран", страда от липса на търсене. Работил е на строителен обект, като товарач и дори като работник. Ивашов почива на 55-годишна възраст след неуспешна операция на обострена язва.

"По някаква причина всеки мисли, че животът се състои от радост и богатство. "Стигнах до друго заключение: изпратиха ни тук за експерименти - физически и морални“, сигурна е актрисата.

Веднъж в интервю Светличная признава, че животът й се състои от непрекъснати "прозрения“. "Професията ни изгаря душата, ако си върнем всичко, никога нямаше да стана артист. Това е илюзорна измама... Даваш всичко, за да проблясва онзи миг на илюзия върху разкъсания лист на екрана. Наистина не обичах в живота, не играх достатъчно, не танцувах достатъчно", казва тя с горчивина.

След смъртта на любимия си съпруг Светлана се омъжва отново. Бракът с поета и бард Сергей Смирнов-Соколски продължава само 27 дни.

Отношенията с по-големия й син Алексей също се объркват с течение на времето: оказва се, че най-близките хора не общуват нормално. Актрисата е сигурна, че нейните наследници – синът и внучката – се нуждаят само от нейното наследство. В много токшоута роднините на знаменитостта отричат това. Но Светлана Светличная е категорична: няма кой да й подаде чаша вода.

Звездата от "Диамантената ръка" до последно изглеждаше невероятно. Тя не излизаше навън без шапка и грим, дори да трябва да отскочи до магазина. "Трябва да радвам хората с външния си вид“, казваше звездата. Споделяше и своите тайни за красота: "Не забравяйте, че сте жена, носете шапки, рисувайте широка очна линия, носете червило само в естествени нюанси, не пренебрегвайте контрастния душ, не яжте след шест вечерта".

През април стана известно, че Светличная е приета в болница със съмнение за втори инсулт. За последен път тя се озова със същата диагноза в ръцете на лекарите през 2020 г. След лечението обаче тя не спря да оправя нещата със семейството си. И като че ли недоразуменията се поизгладиха. В интервю обаче Светлана призна, че поради дългото си боледуване е развила депресия. "Слънцето грее, но нищо не ме радва. Не знам дали ще стигна до магазина или не“, споделяше тя.

Актрисата е категорична: нейната любима роля е на Габи Набел от "Седемнадесет мига от пролетта“. Тя наистина е харесвала своя партньор там Вячеслав Тихонов и даже съпругът й я ревнувал от него. Според Светличная той бил великолепен актьор и интелигентен човек. "Изпитвах симпатия към него. Когато актьорите са в кадър, това е само по себе си някакво действие. Много важно е да си симпатизират реално. Тази взаимна симпатия между нас двамата ни помагаше по време на снимките. Не трябваше да си измисляме, да търсим специално вдъхновение – просто трябваше да сме натурални“, споделя актрисата

За откровената си роля Светлана получава добри пари за онези времена - 300 рубли, плюс още 46 рубли "за трудни снимки“. Светличная като цяло се съблича за 346 рубли - две средни добри заплати от онова време. А прочутият бански наред със слуховете е подарен на актрисата като допълнителен бонус.

Халатът има друга съдба. Той е пригоден специално за ролята. Още повече че самата Светлана носи от вкъщи оскъдните седефени копчета за шиене на дрехи. След това халатът се съхранява дълго време в "Мосфилм“, докато през 2009 г. не е продаден на търг за 435 хиляди рубли (при начална цена от само 20 хиляди), припомня "Телеграф".