"Кършияка" е един от първите квартали в Пловдив, в който най-бързо се заселват предимно християни

В османските регистри понятието “Кършияка" не се среща като махала, то си е реално по-голяма градска част, която се намира изцяло отвъд реката, гледано от южната страна, разказа в предаването "Цветовете на Пловдив“ на Радио "Фокус“ историкът д-р Видин Сукарев, от РИМ Пловдив. И буквално “Кършияка" означава “Отсрещния бряг" - "Кърша яка" - "яка" на турски е бряг, "кърша" означава насреща, срещуположно. Това наименование си съществува и сега, добави той.

"Кършияка обаче не е част от османската регистрова практика, там е имало други махали, които много рано са изчезнали. Това е един от районите, в които най-бързо се заселва християнско население. А в тези списъци с махалите, това е така наречената "Първа градска част", махалите там не съществуват. Там населението е регистрирано по улици, като обаче улиците не са официално наименувани, дори когато вече има такива от 1902 година. Това са улици, наименованието на които местното население си е давало само, по артериите, по които живее. И тези улици са именувани на местни, тогава известни хора, за които ние вече нищо не знаем. Такъв е примерът с улица “Черна Дана" или улица “Келеш Михал". Има запазени такива улици и до ден-днешен", поясни Видин Сукарев.

Квартал "Кършияка" се образува в началото на XVI в. Там се заселват голям брой евреи, а през следващия век пристигат арменци от Галатия. По същото време в големите градове по българските земи търгуват търговци от Дубровник. Наред с турци, българи, и гърци, голяма част от тези групи хора се установяват в Каршияка. Големият приток на българско население е през XVIII в. и XIX. в., когато се оформя българският характер на квартала. Населението на Кършияка се е занимавало със занаяти, свързани с поддръжката на конете и камилите, с ханджийство, с гемиджийство, но основно с бахчийство. Докъм средата на XX в. в квартала са живели средно заможни зеленчукопроизводители, използващи водите на реката за напояване, превозвачи по реката, дребни търговци и занаятчии. Запазени днес къщи от този период, строени от архитекти Стефан Джаков, Тома Търпов, Камен Петков и др., свидетелстват за изискан стил. /справка Уикипедия/

Д-р Видин Сукарев добави, че една от улиците в Пловдив, на която никога не й е сменяно името е "Капитан Райчо". Тя носи това име, защото там е бил чифлика на Райчо Николов и още приживе, докато той е бил жив, тази улица се е наричала на него “Капитан Райчо", дори и след като започват да дават официално имена на улиците. Това е също един интересен факт.

"Много може да се каже и говори за махалите, но аз съм описал и посочил как се развива въпроса с границите на махалите по онова време, като има немалко детайли, които благодарение на избирателни списъци от онова време могат да се уточнят", каза още д-р Видин Сукарев.