Две запазени вани за къпане в сграда, която е принадлежала на богат човек - вероятно жена, откри при разкопките под Трихълмието екипът на Археологическия музей, ръководен от Женя Танкова. Ваните са зидани от тухли и камък, измазани са с така наречената хидрофобна мазилка и са в помещение, в което се е влизало след предверие и малко басейнче с топла вода. Банските помещения се намират в южната част на сградата, където има много сложна водопроводна и канализационни система от римско време за довеждане на водата и отвеждане на мръсотията. Римляните са обожествявали водата, издигнали са я в култ, взимали са я от Марково и Храбрино, качвали са я до Трихълмието и оттам по тръби тя се е спускала към низината, обяснява Танкова.
Основание да се смята, че огромната сграда, която постепенно разкриват археолозите, е принадлежала на куртизанка, дава сравнението с подобно жилище, открито в Помпей. "Като се зарових в литературата, намерих аналогичен паралел, макар и от по-ранен период - от I век в Помпей, където е открит такъв дом на куртизанка", обяснява Женя Танкова.
При разкопките екипът е открил и леглото на куртизанката в едно от помещенията, които имат директен вход откъм улицата. Леглото е зидано от камък с тухли, слепени с хоросан, а по стените му има сравнително добре запазени цветни стенописи. Куртизанките са били интелигентни жени с много качества, нещо като хетерите в Древна Гърция, разказва Танкова. Те са били метреси на богати хора от висшите среди.
Кварталът, открит в тази част на града, датира някъде от II-III и втората половина на III-IV век. Но това не означава, че в по-нататъшните разкопки няма да се попадне и на по-ранни периоди, обяснява Танкова.
При разкритията си на сградата археолозите попадат и на помещения с лице към античната улица, които са със стопанско предназначение. За това свидетелстват откритите материали - тежести за стан и вретено, калъпчета за разтопяване и леене на метал, амбалажна керамика, хромел (мелница за жито) в двете му части.
Парцелът, върху който се работи, е към 8 дка. Предното лято частично са били проучени 5 такива квартала между разкритите улици. Ежедневната работа на терена ще позволи да се разбере дали само тази сграда представлява един квартал или има и други. Размерите му никак не са малки. Разстоянието между двете улици в посока изток-запад е около 30 метра, а в посока север-юг е около 70 метра, т.е. площта е над 2 дка площ.
Разкритата част от тази част на центъра на античния Филипопол ще допринесе за попълване на знания за този древен град. За античната история на Пловдив се знае доста благодарение на това, че са правени много разкопки в централна част и са локализирани основните обекти - Форумът, Античният театър, стадионът, обществените бани. Има предположение и къде се е намирал хосписът - болницата на града. Затова сега археолозите наблягат на по-детайлното проучване на жилищните сгради. Миналата година под Трихълмието бе разкрит и храмът на Филипопол. Бяха намерени и съхранени и стотици ценни антики. Работата на археолозите върху огромния терен в центъра на града, който предлага серия от предизвикателства, вероятно няма да приключи до края на лятото.
Източник: в. "Труд - Пловдив" |