Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Музика
Личности
Културни
Кино и филми
Други
Кулинарни
| Лили Иванова се преклони пред жертвите от Баташкото клане | ||||||
| ||||||
"Честит национален празник!", написа тя и припомни Вазовото стихотворение, написано в Пловдив ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК (разказ от едно дете) От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече. Пловдив, 1881 г. ИВАН ВАЗОВ |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 50 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/9 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Есил Дюран - горд собственик на много специална къща
10:23 / 03.11.2024
Най-малкият областен град у нас се намира в Южна България
20:49 / 04.11.2024
Бунт срещу "Биг Брадър"
08:43 / 04.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
