©

Срещата откри Иван Гранитски. Той поздрави колегите си от младото издателство "Ентусиаст", че стартират дейността си с автори като Казандзакис и Левчев. И разказа колко дълго се очакваше този роман, обещан във финалните страници на "Ти си следващият". Според Гранитски заглавието "Панихида за мъртвото време", което на всички звучи страшно, е оптимистично. "Времето е минало и е мъртво, заради разрушените ценности. Но то е част от историята, значи е живо", каза Гранитски.

Журналистът Валерия Велева "нахвърли" своите впечатления от романа като калейдоскоп от случки в най-новата ни история, за които нито тя, нито ние, можем да узнаем, просто защото тези истории ги няма във вестниците. "Тази книга е неговата изповед, с нея Левчев застава пред читателите като пред свети Петър, това е отчет пред неговото време, което той нарича замърсено време", каза Велева. Тя наблегна на скелета на романа - прочутите шест международни писателски срещи по идея на Людмила Живкова и реализирани от Любомир Левчев, които са част от нашата голяма култура, а днес липсват.

"Книгата е не само изповед, а разпит пред един невидим изповедник", обобщи Велева. И препоръча любопитните страници за отношенията му с Тодор Живков, Людмила Живкова, срещите с Висоцки.

"Драги приятели, ще говоря прав от уважение към този град, защото това, което правим тук и сега е среща с човешката любов, защото се прекланям пред вас - като ви гледам, усещам, че с повечето от вас сме преживели заедно това време", обърна се с благородно спокойствие и благ тон към публиката Любомир Левчев. Уточни, че пише прав и прекарва по-голяма част от живота се прав и благодари за сърдечните думи и похвали.

"Книгата не е обективно изложение на едно време, на една история. Тя е субективна. Аз предупреждавам, че не давам присъди нито на времето, нито на личности. Преживял съм времето. И не ме владее чувството на песимизъм", обобщи Левчев и остана изправен пред онемялата от жеста аудитория.

Той припомни смисъла на български език на думата панихида - помен или възпоменание. Разказа легендата, която гласи така, че докато споменаваш името на мъртвия, душата му е жива, тя загива тогава, когато спре да му се казва името. "Затова заглавието на книгата за мен не е тъжно, а възможност да възродим времето и личностите".

От публиката заваляха желания за въпроси, за споделяне на впечатления, за спомени. Имаше питане дори за биографията на Левчев. "Роден съм в Троян, мнозина го бъркат с Троя и се чудят кой е този, оцелял от Троя и преживял до днес", пошегува се гостът. Подчерта, че винаги се представя като журналист, а не като поет, защото журналистиката е професия, а поезията не може да бъде професия, както не може любовта да бъде професия. По съветите на Хемингуей се е намесвал в обществените работи. И като се обърне назад и погледне изминатия път, се усеща щастлив човек.

"Романи като "Ти си следващият" и "Панихида на мъртвото време" се оставят да се публикуват след смъртта на автора. Но аз ги давам сега, защото не пиша срещу никого, не се страхувам да кажа истината", каза в заключение Левчев.
"Той е човек с извисен дух, най-добрият създател на метафори за живота", емоционално взе микрофона литературният критик Марин Кадиев. И припомни, че Левчев е един от малкото български автори, получили международно признание преди и след 1989 г.

Журналистът Нейко Дамянов откровено призна, че докато се е клатушкал като моряк между вълните в океаните, е чел стихове на Левчев и е мечтал да бъде обичан като в онази философска поетична "анестезия за болката - целувката". "За тези целувки - насън или наяве, за тях живеем, не съм спирал да обичам", отговори Левчев.

След това повече от час разписва книги - на всеки с името и със специално лично послание. И на крака. Русалия Кирова, съпругата на един от най-известните пловдивски художници Димитър Киров, не се стърпя и разцелува Левчев, проф. Огнян Сапарев, два мандата ректор на Пловдивския университет, изчака час, за да получи искрените авторски редове. Накрая към Левчев приближи млада жена и помоли за автограф върху рекламен хартиен разделител. Какво си казаха двамата, не стана ясно. Но Левчев бръкна в джоба си, извади 20 лв. и ги сложи джентълменски в ръката й. "Купете си книгата, моля ви", промълви той. Жената, разплакана, побърза да купи романа и да получи желания подпис върху него. С този жест литературният колос показа, че е и човек с голямо сърце.