"Беше краят на януари тази година. Краят на един тежък месец. Много студен. Сняг, поледици, мръсотия, мъгла. Отправих призив към нашите съграждани да спрат да плащат данъци. Това беше метафора - протест срещу общината. В края на този януари се оказах съвсем случайно на едно от най-мръсните места в Пловдив. ЖП линия. Контейнери, претъпкани със смет. Кръстовище - на фона на мръсен, кален сняг. И тогава видях една много странна кръчма. Тя е снимана и на корицата на книгата ми. Кръчмата е известна в Пловдив като "Трабанта". На втория етаж - трабант, американското знаме, рокерски мотор, хипарски знак. И на преден план на всичко виси табела "Тука е така". Това някак си обърна мислите ми в посока - защо тука е така и какво значи това. Панделките, които навързах около този надпис, са си лично мои, авторът може да е имал съвсем друго предвид, но ми стана интересно. Бях вече започнал да пиша своята книга с работно заглавие "Събличането на Темида", но в този момент го промених. Защо тук винаги е "така". Защо тук нищо не се променя, особено в тази зимна реалност, когато само вълци няма по пловдивските улици. Защо хората на други места намират начин да направят живота си по-нормален, по-човешки, при далеч по-тежки и драматични географски условия. Защо при този потенциал, който имаме като природни дадености и като нация, ние не можем да имаме едно колективно усилие да променим нашия живот, за да не е тука "така" (
Михаил Екимджиев).
Правозащитникът адвокат Екимджиев представи снощи в Балабановата къща своята книга "Тука е така", която съдържа 18 статии по актуални за времето си теми.
"Борис Велчев тъжно мълчи в хамлетово раздвоение - между мечтата за човешки облик на прокуратурата и демоничната сянка на Филчев. Тази мечта се размива в тежкия сън на
Румен Петков, където прокурорите са под пагон, а ръбът на закона, по който министърът обеща да се движи при встъпването си в длъжност, е объл. От Брюксел гледат лошо и питат как пред камерите МВР громи престъпността, а осъдени босове няма" (откъс от "Тука е така").
Колегата адвокат Емилия Недева: "За да се напише тази книга е нужна смелост, която
Михаил Екимджиев притежава, да се противопостави на институциите и тези, които ги олицетворяват. Той е първият, който каза, че министърът на вътрешните работи корумпира магистрати като им дава награди за това, което трябва да вършат по служба. Той първи забеляза хамлетовската трагичност у главния прокурор, на когото всички до този момент ръкопляскаха, смятайки, че с перфектния си английски ще реформира прокуратурата. Много е жалко, че заради постоянните реалии на това "тука е така" не срещаме Екимджиев в българските съдебни зали, защото защитава правата на гражданите в Европейския съд за правата на човека. В началото дори му се присмиваха. Когато хората като него станат повече, може би ще напише следващата книга "Някога беше така, ама сега не е". Усилията на
Михаил Екимджиев не остават незабелязани. Преди дни, когато адвокатите честваха своя професионален празник, той беше удостоен с почетния знак на колегията за активна и запомняща се професионална дейност и за издиган престижа на адвокатската професия.
Михаил Екимджиев: "Точно на 1 септември кръчмата "Трабанта" изгоря почти цялата. Изгоря американското знаме, трабантът, рокерският мотор, изгоря дори хипарският знак. Но този надпис "Тука е така" дори не беше опушен. Като че ли той показва тази нетленност на тези реалности, на тези константи на живота, които сами сме си направили. Съжалявам, че не мога да ви вдъхна ведрост, но... тука е така".