Марина Георгиева е носителка на няколко корони за красота – "Мис Родопи 2016“, "Мис София 2018“, "Мис Лято 2019“. Заедно с това е дипломирана актриса и музикантка, а отскоро е част от групата на Ловешкия драматичен театър. Инструктор е по канго джъмпс, а любовта е открила в лицето на Михаил Рядков - сина на актьора Стефан Рядков. Ето какво каза тя пред "
България днес".
- Марина, да започнем от първата ви титла. Спечелихте конкурса "Мис Родопи 2016“ и станахте Кралица на киселото мляко. Защо на млякото и какви спомени пазите от надпреварата? - За пръв път през 2008 г. представители на китайската компания Bright Dairy посещават село Момчиловци и според специалистите на компанията факторите, на които се дължат доброто здраве и дълголетието на родопчани, са полезните свойства на киселото мляко и природните дадености на Родопа планина. Затова създават собствен продукт с името "Момчиловци". Спомените ми са свързани предимно с тежки репетиции, вкусни родопски ястия и земните и добродушни родопчани. Конкуренцията беше голяма, имаше опитни моделки, с много конкурси зад гърба си, а аз бях едно момиче, което обича Родопите и е дошло да си пробва късмета. Не очаквах, че от един такъв конкурс ще имам шанса да отида два пъти до Китай и да снимам реклама там.
- След това спечелихте и титлата "Мис София 2018“. Как се постига завладяването и на Родопите, и на столицата? - Не ми е било мечта да бъда мис. Следвах интуицията си за участието и в двата конкурса и не съжалявам. Беше интересен и различен опит. На самите конкурси бях естествена, усмихната, леко обрана и затворена спрямо другите участнички и не исках да печеля на всяка цена. Визията далеч не е най-важното качество, с което се определям или по което съдя за хората.
-Дипломирана актриса сте. Разкажете ни за работата си за Драматичния театър в Ловеч. В какви роли обичате да се превъплъщавате, в какви постановки участвате? - Актьорското майсторство беше втората ми любов след музиката. Когато се дипломирах, се страхувах да отида в театър, но сцената много ми липсваше и така преди 6 месеца станах част от трупата на Драматичен театър - Ловеч. Оказа се, че не е толкова страшно да излезеш от зоната си на комфорт. Това е голяма част от този занаят. Попаднах в красив град сред прекрасен екип, който ме прие с отворени обятия. След завършването си нямам театрален опит, само пред камера, и на този етап всяка роля ме учи на нещо и ми е ценен опит. Привличат ме дълбоките и сложни образи с много слоеве под повърхността. Харесвам психологически театър с герои и сюжети, които те хващат право за душичката и не те пускат до края на спектакъла, а и след това. Дебютната ми роля е Дона в спектакъла "Илинден" по текстове на Димитър Талев и Пейо Яворов. Режисьор е директорът на театъра Биляна Петрова. Преди да обявят извънредното положение, бяхме на седмица от премиерата на детски спектакъл с маски "Кучето с цвят на небе" с реж. Дарко Ковачовски.
- Липсва ли ви театърът? Трябва ли залите и салоните за изкуство вече да се пълнят на максимален капацитет? - Разбира се, че ми липсва. Няма как нещо, което ти носи радост и правиш с любов, да не ти липсва. Иска ми се след тази дълга пауза залите отново да са пълни, но кога ще се случи и кое е най-правилно в тази ситуация, можем само да гадаем. Знам, че искам да можем да работим, без да се притесняваме от контакт и без публиката да се страхува. Интересна пиеса е този COVID-19, с нетърпение чакам да видя последното действие.
- Как прекарахте времето на домашна самоизолация? Репетирахте ли роли? Направихте ли нещо иновативно?- По време на изолацията съумях спокойно да приема обстоятелствата, без да се ядосвам или да изпадам в паника, и се съсредоточих върху времето, което имам за себе си и близките си. Не репетирах роли, но минавах текстове от време на време. Поръчах и няколко книги с пиеси и заедно с приятеля ми си разпределяхме ролите и четяхме. Тренирах вкъщи. Основно почистих дома си, което с постоянните пътувания София - Ловеч и турнетата с театъра не успявах. Прочетох книги, които съм отлагала. Гледах филми, за които не съм имала време. Започнах да готвя, което беше нещо ново и странно за мен, но мисля, че започна да ми се получава. За разлика от повечето хора, не ми беше скучно, нито тежко.
- Завършили сте Националното музикално училище. Освен носителка на титли за красота и актриса сте и с музикален талант. Три в едно! Разкажете ни за музиката и увлечението към нея. - Пея от 7-годишна и това беше първото нещо, върху което интересът ми трайно се задържа като дете. Започнах във вокална формация, след което ме приеха с китара в музикалното училище във Варна. На 15 години посетих 5-седмичен курс по R&B пеене в колежа "Бъркли" в Бостън. Там открих, че мога и да пиша песни. Имам няколко мои парчета с клипове под псевдонима Mayrah. Смених специалността на поп и джаз пеене и завърших в София.
- Разкажете повече за себе си - къде живеете, какъв характер сте, какво е вашето семейство.- Живея в София през повечето време. Когато имам репетиции или представления, съм в Ловеч или в който град гостуваме. Скорпион съм и имам силен характер. Сбор от противоречия. Амбициозна съм, прекалено чувствителна, отдадена, откровена, позитивна или пък емоционална и драматична, винаги в крайностите. Семейството ми е нещото, което ми дава опора и носи "вина" да следвам мечтите си и да се занимавам с всичко, което пожелая. От дете разговарят с мен като с възрастен и са ме научили да имам мнение, да съм отговорна и да взимам решения сама. Винаги ме подкрепят за всичко и вярват в мен повече от мен самата.