Монасите не си поплюват, създали са узото!

Узото произлиза от алкохолна напитка, известна като ципуро, която се смята за изобретение на монасите от Атон през 14 век. Напитката се приготвя от грозде и нейният аналог у нас е ракията. Една от вариациите на ципурото е овкусена с анасон. Точно тази вариация е известна като узо, съобщиха от Gotvach.bg.

След дестилация и при повторното му варене се придава анасонов аромат и се получава напитка с мек и сладък вкус, с алкохолно съдържание около 40 процента.

Прието е узото да се пие в малка, тясна чаша, за да не се усещат алкохолните изпарения.

Узото се произвежда в големи медни съдове, а гроздето търпи дестилация, за да се превърне в алкохол. В някои производства, където се работи по автентичен начин, се слага тесто на гърлото на медния котел, което при нагряването се разширява и по този начин затваря плътно котела. Процесът на дестилация се повтаря, но този път се добавят ароматите.

Често пъти узото е наричано аперитив, въпреки че гърците го консумират по специални поводи. Бутилката с узо пристига на масата в късния следобед или ранната вечер, в компанията на мезетата и леките закуски, които се предпочитат от компанията. В Гърция има дори специални барове, посветени на узото, в които се поръчва любимата комбинация от узо и мезе.

Узото е със статут на контролирано питие от държавата. Гърците пазят патента си и името може да се използва единствено ако е произведено в Гърция. Според районите на производство, се определят и марките узо, като най-известните от тях са: Узо Пломари, Матарели, Барбаяни и Узо 12.

Напиването с узо е много тежко, докарва лош махмурлук. В малки количества тези напитки са полезни, особено ако човек го боли стомаха или корема. За тях анасоновите етерични масла имат лечебен и анестезиращ ефект. Но при количества над 200-300 грама може да има лоши последствия, с всички известни екстри на махмурлука.