Може ли сладоледът да бъде опасен?

През горещите дни едно от нещата, които ни разхлаждат и ни карат да се чувстваме добре е сладоледът. На българския пазар присъстват десетки производители. В летния сезон много от тях откриват павилиони за продажба на насипен сладолед. Този вид ледено удоволствие е най-оборотен и заема значителен дял от търговския оборот.

Неприятната новина е, че не всеки сладолед, който ядем е безопасен. При опакованите опасността се свежда до оцветителите и консервантите, които се влагат, но при насипния сладолед, опасностите са доста повече. Продуктът съдържа концентрирани мазнини, протеини и въглехидрати които са идеална среда за развитието на различни микроорганизми. На теория ниската отрицателна температура при която се съхранява сладоледът би трябвало да спира растежа на бактериите. За съжаление това не е достатъчно, категорични са експертите от "Активни потребители".

В летните жеги, в обектите за продажба на насипен сладолед често ниско-температурния режим не се спазва, а постоянното нарушение на елементарни хигиенни правила води до замърсяване с бактерии. Повечето са безобидни, но има и видове които могат да представляват съществен проблем за здравето на хората.

От интерес са колиформите, които са общ индикатор за пропуски в хигиената и Escherichia coli. Този вид микробиологични анализи са стандартни и най-често използвани за тестване на храните. Присъствието на E. coli и колиформи е свидетелство за замърсяване на продукта, както и сигнал за повишен риск за наличие и на други, често по-опасни инфекциозни причинители.

В САЩ за последните 10 години се установени 25 епидемии свързани с консумацията на сладолед. Заболелите хора са над 250, а смъртните случаи са 5, включително един причинен от шига токсин продуциращ щам на Escherichia coli. В  България липсва статистика както и каквито и да е било изследвания на хигиената на сладоледите.

Направено проучване на "Активни потребители" преди време показа някои тревожни сигнали. Резултатите ясно показват, че хигиената на павилионите за продажба на сладолед не е приоритет. Носенето на ръкавици е елементарна мярка, но дори и тя се спазва в по-малко от 1/3 от търговските обекти. Най-съществени за хигиената въпроси са 2 и 3. От тях се се вижда, че персоналът не държи прибора за разсипване на сладолед в хладилната витрина, където му е мястото.

Най-масово този прибор е накиснат в купа с вода при околна температура на въздуха от 30, а понякога и повече градуса. При тези условия и изобилието от хранителни вещества (осигурени от остатъците на сладоледа в купата с вода) съдът с прибора за разсипване за броени минути се превръща в инкубатор за бактерии. 

От него микроорганизмите се прехвърлят обратно върху всички видове сладолед, както и в купичките на клиентите. Наличието само на един прибор за разсипване означава, че бактериите много бързо могат да заразят всички видове сладолед.

В сладоледите се влагат и доста Е-та

Сред най-честите добавки и нежелани Е - съставки в сладоледа на първо място са подсладителите (Е-950, Е-951 и т.н.), усилватели на вкус (E-620 до E-633) и опасни оцветители (напр. E- 102, E-104, E-110, E-122, E-123, E-124, ...)

Най-честите добавки са:

ALDEHID C-17 - Използва се за подобряване на вкуса при сладолед от вишна. Става въпрос за течност, която се използва за анилинови бои, пластмаси и гуми.

AMIL ACETAT - С този химикал се постига изкуствено вкус на банан. Използва като разтворител за маслени бои.

BENZIL ACETAT - Използва се за получаване на изкуствен вкус на ягода. Същевременно е и нитро разредител.

BUTIRALDEHID - Използва се за подобряване на вкуса при сладолед от лешник и една от съставките за  цимент.

ETIL ACETAT - За постигане на изкуствен вкус на ананас, но и се използва като средство за почистване кожени материали и други тъкани. Тази съставка може да причини хронични увреждания на гръдния кош, черния дроб и сърцето.

PIPERONAL - Използва се за изкуствен аромат на ванилия, но и за убиване на въшки.