Синът на пастора, Петър Благинов разказва, че след идването на Сашо, започва да се натъква на доста странни и необясними неща. Първо се оказва, че затворникът няма и никога не е притежавал лична карта, нито дори стар комунистически зелен паспорт. Благинов решава да оправи този проблем и да му извади лична карта. 

И тук идва големият абсурд. Оказва се, че в документите на различните институции затворникът фигурира с две различни бащини имена и три различни ЕГН-та, но в Националната база данни на ЕСГРАОН не е вписан с нито една от тези си самоличности. Т.е. оказва се в България лицето Александър Мариянов Методиев просто не съществува. 

Той няма никакви права, не може да се ползва от социалните придобивки на държавата, не може да се запише при личен лекар, не може да започне работа. Единственият документ, с който младият мъж разполага е документът, даден му от затвора, че е освободен поради излежаването на присъдата. 

Откритието, на което се натъква Петър Благинов силно го изненадва и поражда много въпроси. Как без документ за самоличност е бил изправен на съд и още повече осъден този мъж. 

Още повече, че самият Сашо твърди, че той не е убиец, а знае и назовава името на истинския убиец, заради когото е търкал нара 17 години. Името на убиеца било Красимир Иванов, когото според Сашо полицията прикрила, защото бил богат и се занимавал с наркотици. Дори и твърденията му да са неверни обаче, буди недоумение как един човек без документи за самоличност може да бъде осъден. 

Още повече, че според медицинските документи Сашо Методиев има психични проблеми и преди и по време на престоя си в затвора е пиел лекарства. Което поражда въпроса за неговата вменяемост дори и да е извършил престъплението, в което е обвинен.

Въпросът с ваденето на лична карта на Александър станал още по-заплетен и заради несъвършенството на законодателството ни.

Според него лична карта може да бъде издадена само на човек, който има адрес на местоживеене в нашата страна. А такъв адрес бившият пандизчия няма. Той не може и да посочи адреса на приюта на пастор Благинов, защото в приюта той ще прекара само три месеца. 

Чиновниците предлагат на сина на пастора да регистрира бездомника на домашния си адрес, той обаче отказва. А Сашо завежда дело срещу отказа да бъде регистриран в Горна Оряховица, което дело предстои да бъде разгледано през февруари. А до произнасянето на съда бившият затворник Сашо ще продължи да бъде човек фантом в родината си. 

Мъжът разказва, че се е случвало да го спират полицаи и поради липсата на документи за самоличност да го мислят за арабски мигрант и да искат да го карат в бежански лагер. След като им покажел документа от затвора, го пускали. 

Какво ще стане обаче ако някой по-строг блюстител на реда реши да прибере мъжа без лична карта в ареста до изясняване на самоличността му ?! Ами на практика Сашо ще трябва да остане там цял живот, тъй като по никакъв начин не може да докаже кой и какъв е той всъщност.

"Искам сега да съдя държавата, защото бях натопен и лежах 17 години невинен. Но не мога, защото нямам документ за самоличност. А сега дори и да спечеля делото, ще ми издадат ново ЕГН и вече ще съм друг човек и пак няма да мога да заведа дело затова, че съм лежал несправедливо зад решетките. 

За държавата аз съм една мъртва душа, тя не се интересува от мене, а аз не мога да потърся правата си, че съм дискриминиран", възмущава се Александър Методиев.