"Мисиите до Марс, Луната, Меркурий и Веста са снабдени със спектрометри с ниско разрешение, които изискват месеци наблюдения и големи разходи за съставяне на карти на минералите на повърхността на изучаваното небесно тяло.
Нашата система, ако я създадем, ще позволи да се измери делът на полезните изкопаеми в недрата на тези тела с много голяма точност и за малко пари", коментира Кейвън Стасун от университета Вандербилт в Нешвил (САЩ).
Стасун и неговите колеги разработват по инициатива и с пари на НАСА необичаен гама телескоп, който ще изследва подповърхностния слой на астероидите и другите малки небесни тела, използвайки космическите лъчи от междузвездната среда.
Учените обясняват, че всички безвъздушни тела на Слънчевата система на практика без прекъсване са бомбардирани от "галактически" заредени частици, ускорени почти до скоростта на светлината. Когато те се сблъскват с атомите на повърхността на астероидите и луните, пораждат поток от други частици, които проникват в дълбочина и на свой ред се врязват в атомите на златото и другите елементи в техните недра.
Проблемът е, че съвременните гама телескопи на базата на светочувствителни матрици от свръхчист германий изискват мощни и много скъпи системи за охлаждане, както и източници на захранване, които е почти невъзможно да бъдат изпратени в космоса.
Този проблем сега е решен от инженерите на НАСА и от учените на университета Вандербилт. Те са открили материал - кристали от съединение на стронций, йод и европий - почти не отстъпващ на германия по чувствителност към гама лъчите от астероидите, който обаче не се нуждае от специално охлаждане и от снабдяване с големи количества енергия.
По думите на учените телескопи и детектори на базата на подобни кристали могат да бъдат монтирани дори на лендери и "астероходи". Това ще облекчи и ускори задачата по откриване на небесни тела, които са подходящи за добив на злато и други полезни изкопаеми. Ще помогне също на учените да разберат по-добре как се е зародила Слънчевата система.