На 17 години губи едната си ръка в боевете при Шипка, а по-късно става премиер на България

Димитър Николов Петков е лидер на Народнолибералната партия. Оглавява 27-ото правителство на България (1906 – 1907).

Роден е на 21 октомври (2 ноември) в село Башкьой, Тулчанско през 1858 година,но произхожда от род на изселници от село Войнягово, Карловско.

През 1875 г. заминава за Одеса, където попада в средите на българските емигранти. Година по-късно участва в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов.

По време на Руско-турската война (1877-1878) е доброволец в Първа дружина на българското опълчение, участва в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка. За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за храброст, връчен му лично от император Александър II.

При Стамболовото управление Петков е кмет на София (1888 – 1893), председател на парламента (1892 – 1893) и член на правителството (1893 – 1894). От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание.

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си заем от Лондонската банка в размер на 10 милиона лева, предназначен за градоустройството на столицата. 

С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализация. Наред с развитието на градската инфраструктура обаче, Димитър Петков безцеремонно разрушава част от старините на София и по изричното му разпореждане са унищожени шест средновековни църкви с ценни стенописи.

"Прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов, почти модерен град", пише за онова време чешкият историк Константин Иречек. 

В този период Димитър Петков е редактор на вестник "Свобода“, а през 1892 г. издава сборник с документи, свързани с политиката на Русия в България.

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз Фердинанд I. През следващите години издава сатиричния вестник "Свирка“, за което получава прозвището Свирчо. След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903 – 1906).

В края на 1906 г. Димитър Петков става министър-председател в новия кабинет на Народнолибералната партия. По време на неговото управление в страната се случват серия от събития, които предизвикват сериозни политически трусове и разделение в българското общество. 

Първото е общата железопътна стачка през декември 1906 г., която е разпръсната със сила от армията, за да не се допусне блокиране на железопътния транспорт в страната.

Месец по-късно, през януари 1907 г., група студенти освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. По повод инцидента в парламента се провеждат ожесточени дебати и се вземат строги мерки - правителството затваря Софийския университет за шест месеца и уволнява всички професори.  

Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.

Рестрикциите са посрещнати с бурно недоволство от академичната общност и стават причина за остри реакции срещу правителството. 

В следобедните часове на 11 март 1907 г. (26 февруари по стар стил) Димитър Петков е прострелян на булевард "Цар Освободител“ в София. При атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев.

Нападението е извършено от Александър Петров, уволнен чиновник от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора, свързани с Народната партия. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.

Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.