Близо четири години след смъртта на един от най-известните пловдивчани Атанас Кръстев, когото под тепетата с обич наричаха Начо Култура, той ще остане за филибелии бащата на Стария град. Затова връщането на спомена за него никога няма да дотегне, както на самия Начо не дотягаше да говори за Стария Пловдив. С възрожденските къщи Начо е свързан от излизането си от казармата, когато постъпва на работа в общинския отдел по култура. Първоначално изобщо не му харесало и, както сам той често неведнъж е казвал, любовта му към тях дошла по-късно като магия. Тогава по негова инициатива се създава управление "Старинен Пловдив", а Начо става негов директор. И така в продължение на 20 години архитектурният резерват става номер едно в живота му. Осигурява средства, организира ремонти и реставрации, с колегите си обикаля страната, за да търси старинни мебели за възрожденските къщи. Покрай работата си се запознава с най-големите български интелектуалци. Много от тях му стават приятели за цял живот. Сред най-близките му са Йоан Левиев, Светлин Русев, Любомир Левчев. С Димитър Киров 20 г. са скарани и още 20 после са неразделни приятели. Скъп на сърцето му е и Георги Божилов-Слона, с когото обичали да седнат в кьошка в дома на Начо на питие.
Разбира се къщата му също е на Трихълмието, където години след пенсионирането му го наричат кмета на Стария град. "Къщата ми е музей, съхранил много спомени", казваше за дома си Атанас Кръстев. Да я запази такава наследникът му Явор е завещанието на Начо Културата. Информацията е на вестник "Стандарт".