Най-красивата лекарка издаде тайната!

Д-р Тихомира Георева е гастроентеролог и диетолог в пловдивската университетска болница "Пълмед“. Акцент в нейната работа е борбата с наднорменото тегло и използването на храната като лекарство при редица заболявания в областта на гастроинтестиналния тракт.

Тя е разработила диетичен режим, които кара метаболизмът да се "забърза“ и организмът се настройва да използва храната като енергия. Тази схема се състои от три фази, при които в рамките на 4 седмици се губят над 10 кг. Съчетавайки диета с правилна терапия, тя лекува успешно различни гастроентерологични заболявания, сред които подагра, панкреатит и колити.

Ако ядете безразборно всичко, подлагате организма си на хронично претоварване, което води до разстройство на храносмилането и непълноценно усвояване на хранителните нутриенти.

Може да ядете всичко, което обичате, но не и по едно и също време, за да нямате проблеми със стомашно-чревния ви тракт!

Преди да започнете да се храните истински, изяжте една голяма салата.

Строгото ограничение на която и да е от тях и неправилното им съчетаване, води до риск от ,,небалансирана" диета.

Диетите с намалено съдържание на въглехидрати и тези с повишено съдържание на мазнини и белтъчини!

Диетата на Аткинс твърди, че белтъчините не повишават инсулина, тъй като не повишават кръвната захар, но това твърдение е невярно.

Тук не говорим за гликемичен индекс, а за инсулинов индекс, разработен от Холт през 1997г.

Гликемичния индекс не отчита мазнините и протеините, тъй като те не повишават кръвната захар и този подход пренебрегва въздействието върху надебеляването. Инсулинът може да се повиши независимо от кръвната захар. Кръвната захар обаче е виновна само за 23%от флуктуациите на инсулиновия отговор. Ето това е моментът в който диетите с гликемичен индекс се провалят. Може да намалите глюкозният товар, но това не означава, че със сигурност ще намалите и инсулиновия отговор. Мазнините, аминокиселините и глюкозата, всички те стимулират отделеното на инкретин(GLP-1) и така повишават нивата на инсулина. Дори и подсладителите, които са с нула калории. Инкретиновият ефект обяснява факта, че и мастните киселини и аминокиселините играят роля при стимулирането на инсулина.

Храни с високо съдържание на белтъчини също могат да предизвикат наддаване на тегло, но не заради своята калорийна стойност, а заради своя инсулино-стимулиращ ефект.

Растителните протеини повишават инсулина минимално докато суроватъчният протеин и месото причиняват изключителна инсулинова секреция. Въпреки високата си калорийна стойност мазнините стимулират инсулина в по-малка степен в сравнение с въглехидратите и протеините. Черният дроб произвежда 80% от холестерола в кръвта, като само 20%идва от храната. То е ключов градивен елемент в мембраните на всички клетки в тялото ни. Толкова е жизненоважен, че всяка клетка в тялото ни, освен тези в мозъка има способността да го синтезира.

И двете са полинаситени, но първите стимулират възпалителните процеси, а вторите се борят срещу тях, което е в основата на патогенезата на артеросклерозата, защото тя се смята най-вече за възпалително заболяване.

При хората, които ядат наситени мазнини, в сравнение с полиненаситените (олиата, получени от зеленчуци) се наблюдават най-малко мозъчни удари. Мононенаситените мазнини като зехтина също предпазват.

Пълномасленото мляко, заквасената сметана и сиренето, предоставят по-големи ползи от нискомаслените млечни продукти.

Еднакво важно е, не само какво ядете, но и по кое време от деня се случва това, по кое време от денонощието заспивате, не само дали спортувате, но и кога провеждате тренировките си.

Режимът ви за деня определя теглото, издръжливостта, здравословното ви състояние и настроението ви.